Изглежда, че основната задача на сегашното служебно правителство и на партиите на промяната е да „разсъблекaт“ политическите си противници пред широката общественост. Разсъбличането се изразява в осветяването на действия и практики на предишните управляващи, за които има съмнения, че са свързани в корупционни практики и облагодетелствани в резултат на упражняването на политическата власт.
Темата за корупцията в политиката винаги е била достатъчно чувствителна в съвременните общества и затова предизвиква общественото внимание. Нека си припомним върху какво се фокусираше риториката на политическа партия ГЕРБ през 2009 г., когато за пръв път политическата сила спечели парламентарните избори – фокусът пак беше върху корупцията. Тогава освен политическа партия ГЕРБ и политическа партия РЗС също използва антикорупционна риторика и успя да се възползва от ситуацията, като спечели представителство в парламента на тогавашните парламентарни избори.
Антикорупционната риторика в предизборната кампания през 2009 г. беше насочена срещу предходното управление на Тройната коалиция, в което участваха политическите партии – БСП, ДПС, НДСВ. В същата 2009 г. се появи и клипче в публичното пространство с Ахмед Доган, който в него заяви, че той разпределя порциите на финансирането в държавата.
Клипчето засили валидността на призивите на ГЕРБ и РЗС и увеличи необходимостта в общественото съзнание за необходимостта от реализирането на антикорупционна политика. Сегашните политически сили – „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън“, които се провъзгласяват с етикета на днешната промяна предлагат нещо подобно – да се разправят с предходните управляващи въз основата на темата корупция. Подходът към избирателите не е променен, както не е променен и универсалният враг на домашната политическа сцена – ДПС, само, че на мястото на другия враг в лицето на БСП от 2009 г. сега е политическа партия ГЕРБ.
В предизборната кампания през 2009 г. политическа партия ГЕРБ обещава пълното „разсъбличане“ по политическите си противници (БСП и ДПС) по корупционните въпроси, а днешната промяна („Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън“) обещава пак същото. Тонът на същото беше зададен от Христо Иванов от „Демократична България“ с неговата шумна акция в „Росенец“ пред имението на Ахмед Доган.
Днешната промяна е май повече имитация на такава, защото няма промяна в нивото на риториката и на мотивите, които се дават на гражданите за политическо участие.
Промяната е само в това, че в ролята на политическа партия БСП, днес е политическа партия ГЕРБ, а ролята на враг на партия ДПС е патентована и не търпи преразглеждане. От 2009 г. до днес се забелязва циркулация на ролите на врага в политиката, която определя хода на политическите събития.
Днес промяната предлага още от същото и инфантилизира по същия начин политическия дебат. И другият неоптимистичен извод е, че от 2009 г. до днес не напредваме особено, защото промяната, изградена на основата на аргументи за корупционно „разсъбличане“ на предишното политическо статукво след повече от 10 години пак предлага същото „разсъбличане“.
Опитът показва, че „разсъбличането“ може да генерира обществена популярност, но не може да реши проблема корупция, ако въобще има решение на този недъг в съвременните общества. Но отпадне ли антикорупционната аргументация, тогава възможностите за спор между опонентите за политическата власт ще бъдат стеснени и ще им се наложи да градят положителни аргументи за присъствието си на политическата сцена. А инфантилизирането на дебата за тях е за предпочитане, защото носи някакъв резултат без прекомерно напрягане.
Политиката на промяната почти винаги предпочита пълно „разсъбличане“ на противниците си в съмненията за корупционни практики подобно на порно филмите, които също чрез разсъбличането обещават пълното щастие. Най-влиятелният италиански философ Джордо Агамбен в един от текстовете задава следния въпрос:
„Какво ли биха казали героите на порно филма, който гледаме, ако можеха те самите да станат зрители на нашия живот?“.
„Трагедията на всяка утопия е в това, че нашите сънища не могат да ни видят.“
Днес актьорите на политическата сцена ни прожектират филм, който е в същия жанр какъвто беше прожектираният филм в предизборната кампания през 2009 г. при вграждането на партия ГЕРБ в политическата ни система. Разликата е, че в днешния филм актьорите в лицето на промяната са повече, а не така стоят нещата с образите на враговете – те не се увеличиха като брой присъствие.
Корупционното „разсъбличане“ не е инструментът за изграждането на обществен дебат по значимите за обществото ни теми, защото щастието, което обещават е краткотрайно до следващата циркулация на врага в политиката.
Актьори на промяната у нас и преди, и сега, не омиротворяват нацията ни и не стимулират диалога и консенсуса по обществено значими теми, а стимулират конфронтацията и нетърпимостта към опонентите си, използвайки печелившата риторика, която е използвана и от предишната „промяна“.
Кога ще се случи промяна, различна от промяната, ограничена до диалога – кой/кои са по-корумпирани или не, според мен е смисленият въпрос. Корупцията наистина е един от проблемите, пред които е изправена днешната демокрация, но срещу нея не може да бъде използван лекът, който се използва в порно филмите, защото той носи мимолетно щастие, а и демократичната държава не се нуждае от „разсъбличането“, а обратното – нуждае се от обличането на политическите послания в различна аргументация, в която отсъства персонификацията на корумпирания враг, а присъства алтернативната политика и пътищата, по които тя ще бъде осъществена.
Източник: Станислав Тодоров
