„България е изправена пред необходимостта спешно да търси устойчиви решения на замитани години наред проблеми в енергетиката.“
Това коментира президентът Румен Радев по време на среща на „Дондуков“ 2 с ръководствата на синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа“. Приетото решение на заседанието на Европейския съвет от декември 2020 г. за ограничаване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 година в сравнение с нивата им от 1990 година, без адекватни мерки за подкрепа на процеса на трансформация на българската енергетика, изправя страната ни пред сериозно изпитание, беше общата позиция на участниците в срещата.
„Това решение вече има правнообвързващ характер и възможностите за маневриране са силно ограничени“, подчерта той.
На предстоящото на 24-25 юни заседание на Европейския съвет, на което страната ни ще бъде представлявана от държавния глава, ще бъде направено всичко възможно да се представят националните специфики в енергетиката у нас, както и различните стартови позиции на отделните страни. Радев припомни, че на извънредното заседание на Европейския съвет през май е успял да отложи вземането на окончателно решение по темата, но то не може да бъде блокирано до безкрай.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров призова за повече откритост и предвидимост в процесите, които ще определят бъдещето на българската енергетика и в частност на въглищните електроцентрали. Той изтъкна, че отговорност за натрупаните нерешени до момента проблеми няма как да се търси от служебното правителство, тъй като „това е несвършена работа в годините назад“.
„От три години настояваме за приемане на 5-годишен план за комплекса „Марица Изток“. Такъв няма. Липсата на решение ни е довело в тази изключително критична ситуация.“
От нетен износител на енергия, при затварянето на 4-те блока на АЕЦ „Козлодуй“, България се превърна в нетен потребител. А сега тенденцията е да стане нетен вносител на електроенергия, отбеляза президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. По думите му, има опасност България да стане зависима от внос на скъпи инсталации за климатично неутрално производство на електроенергия. По време на срещата представители на синдикалните организации изразиха съжаление за липсата на достатъчно информация и предвидимост от досегашните управляващи за бъдещето на въглищните електроцентрали и заетите в тях.
Позицията, че в краткосрочен план са необходими мерки за гарантиране на стабилността на енергетиката, включително в социално отношение, е обща. На последващ етап е нужно и приемането национална стратегия, с която да се постигнат устойчиви решения в сектора, така че да се гарантират националните интереси, конкурентоспособна икономика, автономност на сектора и правата на хората, които работят в него.
„Хората искат най-вече яснота. Трябва да има плавност, трансформация, трябва да има осигуряване на работните места и най-вече те трябва да бъдат в нашия фокус“, подчерта президентът.
По време на срещата стана ясно, че предстои служебният ресорен министър да направи предложения за краткосрочни решения, така че централата ТЕЦ „Марица-Изток 2“ да продължи да работи след 1 юли, в комбинация с дългосрочни мерки. В Плана за възстановяване и устойчивост също ще бъдат включени проекти, които да подкрепят автономността в областта на енергетиката.
