В рамките на днешния ден в голяма част от северното полукълбо беше забелязано пръстеновидно слънчево затъмнение. Това явление се случва рядко и при него се наблюдава в случаите, когато Луната се намира близо до най-отдалечената точка на своята некръгла орбита около Земята, като тогава тя е твърде малка в небето, за да закрие изцяло Слънцето. Вместо това остава само тънка бляскава ивица под формата на пръстен, която да блести около диска на Луната.
Най-ясно затъмнението беше отразено на територията на Арктика. Там затъмнението беше частично и изглеждаше така сякаш Луната отхапва от Слънцето. Явлението обхвана и други точки от света – източните части на САЩ и Северна Аляска, заедно с голяма част от Канада, Гренландия и части от Европа и Азия. В Обединеното кралство най-благоприятното място за наблюдение беше в Шотландия, в района на Шетландските острови. Оттам слънцето се виждаше с около 40% затъмнено. На юг обаче, например в Лондон 20% от звездата беше закрита.
Както винаги съветът на експертите беше да не се опитвате да гледате към Слънцето с невъоръжено око, тъй като това може да причини сериозни проблеми. Всеки, който искаше да погледне в небето по време на затъмнението, трябваше да го направи само с помощта на защитно оборудване за наблюдение като специални очила или телескоп. Много клубове по астрономия работиха в пълния си капацитет, за да покажат на хората как да проследят затъмнението безопасно.
Друг интересен факт е, че така наречената „пръстеновидност“ – следата през повърхността на Земята, където Луната заема място в диска на Слънцето, се вижда много ясно при изгрев в Онтарио, Канада, в 09:49 ч. местно време. След това тази следа преминава през върха на земното кълбо, включително над Северния полюс, за да достигне накрая до Русия и да се издигне от планетата при залез Слънце.
Не всяко затъмнение обаче е пълно. Орбитата на Луната около Земята не е идеално кръгла, а разстоянието на спътника от планетата варира от около 356 500 км до 406 700 км. Тази разлика е причината видимия размер на Луната в небето да варира с около 13%. Ако се случи Луната да затъмни Слънцето в близката страна на орбитата му, тя напълно блокира светлината (пълно затъмнение), но ако Луната затъмни Слънцето в далечната страна на орбитата, както се случва сега, спътникът няма да закрие напълно диска на звездата и ще бъде видим така наречения „огнен пръстен“ или пръстен от слънчева светлина.
„Едно затъмнение ни дава възможност да се свържем със Слънцето.„, твърди експертът в областта проф. Люси Грийн. „Обикновено нашата звезда е толкова ослепително ярка, че не й обръщаме особено внимание. По време на затъмнение обаче под една или друга форма, можем да проследим как Луната се плъзга пред Слънцето, ако погледнем по безопасен начин и си припомним тази часовникова Слънчева система, в която живеем. “, споделя тя пред „BBC News“.
