Почти една трета от жителите на ЕС разчитат на лични връзки за достъп до здравеопазване по време на кризата с COVID, а около всеки пети в Румъния, България, Унгария и Литва плаща подкуп за такива услуги, се казва в доклад за корупцията, цитиран от онлайн изданието на “The Guardian”.
В 27-те държави-членки на ЕС близо две трети (62%) от 40 000 респонденти в проучване, проведено от Transparency International, посочват, че корупцията в тяхното правителство е основен проблем, а три четвърти (76%) казват, че положението е в застой или дори по-лошо.
Авторите на доклада на неправителствената организация Глобалният корупционен барометър към Европейски съюз заявиха, че констатациите са особено тревожни, тъй като държавите-членки се готвят да отделят милиарди евро за възстановяване след пандемията. Освен това се очаква Европейската комисия да одобри незабавно национални планове за изразходване на 800 млрд. евро (687 млрд. паунда), които ще бъдат събрани съвместно на финансовите пазари. Делия Ферейра Рубио, председател на Transparency International, заяви:
“ЕС често се разглежда като бастион на почтеността, но тези констатации показват, че страните в региона остават уязвими от коварните ефекти на корупцията.”
“По време на здравна криза използването на лични връзки за достъп до обществени услуги може да бъде толкова вредно, колкото плащането на подкупи. Животът може да бъде загубен, когато хората с привилегии получат ваксина срешу COVID-19 или медицинско лечение преди тези с по-спешни нужди. Изключително важно е правителствата в ЕС да удвоят усилията си, за да осигурят справедливо и успешно възстановяване от продължаващата пандемия.”
Докладът дава картина на недоволство от уютните отношения между големия бизнес и правителствата и висока степен на пряко участие на гражданите в корупционни практики за достъп до обществени услуги.
Докато само 6% от хората в региона заявяват, че са намерили за необходимо да дадат подкуп, за да получат достъп до здравни услуги, проучването е установило, че 29% са разчитали на лични връзки, като този опит е най-разпространен в Чешката република (54% ), Португалия (46%) и Унгария (41%). Най-висок е делът на хората, които са дали подкуп за осигуряване на здравеопазване, в Румъния (22%), България (19%), Унгария (17%), Литва (17%) и Хърватия (14%).
Използването на подкупи за достъп до здравеопазване също е сравнително често в Белгия (10%), Австрия (9%) и Гърция (9%), според проучването, проведено между октомври и декември миналата година.
Кипър има най-висок дял от анкетираните (65%), които смятат, че корупцията се е увеличила през последната година, очевидно подхранвана от скандали, свързани със схемата на Кипър за “златни паспорти”, при която е установено, че десетки осъдени престъпници, бегълци и политически представени физически лица са закупили гражданство.
По-малко от 20% от хората, живеещи в Дания и Финландия, смятат, че корупцията в правителството е голям проблем в тяхната страна, докато повече от 85% от тези в България, Хърватия, Кипър, Италия, Португалия и Испания вярват, че е така.
Няма държава от изброените, в която мнозинството от гражданите смятат, че корупцията намалява. Най-положителните резултати са от Словакия, където 39% от гражданите смятат, че има спад на корупционните практики. През 2020 г. вследствие на убийството на Ян Куциак, разследващ журналист, и неговата годеница, десетки словашки служители на реда бяха обвинени в корупция.
