Северното рибарско пристанище в Несебър ще бъде обновено по начин, опазващ намиращите се под водата археологически останки. Старият град попада в списъка на UNESCO на паметниците на Световното културно наследство, а причината за това се крие не само в това, което виждаме, а и в неговата акватория. Директорът на Центъра по подводна археология – Созопол Найден Прахов коментира пред „bTV“, че от северната страна на несебърския полуостров по неговото протежение са намерени останки от крепостните съоръжения под вода. Днес те са под пътната инфраструктура. По думите му от източната и южната страна те още могат да бъдат видени.
„Нашата задача е да установим дали в акваторията, която ще е обект на реконструкция и на изграждане на това пристанище и където ще бъдат поставени 36 много големи котви те по някакъв начин ще засегнат културното наследство. Една от целите ни беше да установим дали има недвижими културни паметници. Части от потъналия град. Това, което виждаме засега е, че няма такива архитектурни структури.“
Директорът „Европейски проекти – Община Несебър“ Галина Бабева обясни, че пътят, който са изминали, е бил много дълъг и е продължил няколко години заради това, че Несебър се намира под егидата на UNESCO. Тя уточни, че дейсващите в града режими са малко по-различни и всеки един проект преминава през по-особени съгласувания и проверки.
Директорът на общинското пристанище Яни Янулов посочи, че най-голямата промяна ще бъде в това, че ще бъде изчистено дъното и акваторията на пристанището от ненужните и наслагваните материали. След това ще има разставени понтони, захранени с ток и вода, коментира той и добави, че така ще се увеличи броят на лодкостоянките и съответно защитния вълнолом, който ще спре ветровете от север, северозапад.
Според Бабева най-голямото предизвикателство е свързано с това съоръженията да бъдат така планирани и изпълнени така, че да не застрашат световната ценност.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология – Созопол отчете, че този проект се е проектирал над 10 години. Той обясни защо е нужен: „Бих казал, че Несебър имаше злощастието да се лиши от доста по-доброто си пристанище, което е от южната страна на полуострова, където е традиционното пристанище на града, което се превърна в яхтено пристанище, където рибарите и местните хора бяха, но се прехвърлиха на север, където не е най-доброто място. Този проект се забави много, защото, както всички знаят, Несебър е един от обектите, които България е декларирала и е одобрен като част от световното културно наследство.“
От своя страна Бабева твърди, че проектът е грижа към рибарите. Тя смята, че ще направят конкурентноспособна и модерна инфраструктура под формата на продажба на риба, шокови ледогенератори, която единствено и само ще бъде в помощ на местния рибарски поминък.
