Всички свързваме Великден с великденския заек, но защо точно това животно и откъде тръгва историята му?
Още от езически времена хората са принасяли в жертва зайци на саксонската богиня на пролетта Естре. Името й дава названието на английския католически празник Истър – Великден. Тогава се е правил ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.
Историята е следната – богинята е превърнала голяма пъстра птица в заек, за да впечатли група деца, но по душа животното си останало птица и продължило да прави гнезда, както и да ги пълни с яйца. Естре подарявала яйцата на децата.
За първи път великденският заек се споменава в немска приказка от XV век. В нея се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата.
В американския фолклор великденският заек е привнесен през XVII век от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, той ще им остави гнездо с шарени яйца, пише „Дарик“.
Според друга легенда, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат на кръст, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята и смачкал животинчето. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал мъртвото зайче, като му направил кръстен знак. В миг то оживяло и побягнало.