Днес се навършват 33 години от аварията, станала през 1986 година, в съветската Чернобилска атомна електроцентрала.
Това е една от най-тежките повреди в човешката история, защото се е образувал облак от радиоактивни отпадъци, който е преминал над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са били замърсени, а около 200 хил. души са били евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци са паднали на територията на Беларус.
Интересен факт е, че 3 години преди инцидентът в Чернобил е станала авария с реактор от подобен тип (първо поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Повредата в Игналина възникнала при условия, които са до известна степен подобни с Чернобилската авария – при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това игналинският РБМК оцелява.
Хронология на аварията в Чернобил:
На 26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 04 сек. – Начало на теста за безопасност. При него се изключват турбините, които от своя страна осигуряват значителна част от захранването на самия енергоблок. В такъв случай се включват резервните дизелови генератори, но при това има забавяне от 40 – 45 секунди, което поражда риск от прегряване на реактора. Въпросът е колко ефективно инерцията на спиращите турбини може да задвижва водните помпи, преди да се включат резервните дизелови генератори.
26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 40 сек. – Активиране на аварийната защита АЗ-5 на IV блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала).
26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 43 сек. – Активиране на алармените сигнали за повишение на мощността на реактора на IV блок.
26.04.1986 г. 01 ч. 23 мин. 49 сек. – Разрушава се активната зона на реактора. Контролните пръти на реактора спират да се движат преди да бъдат вкарани изцяло в активната зона. Пълна загуба на всички средства за управление на реактора на IV блок.
26.04.1986 г. ~01 ч. 24 мин. – Разрушава се корпусът на реактора на IV блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2,5 км). Избухва пожар.
Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
Непосредствени последици:
Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. От смъртните случаи се констатира остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Свидетели от пожарникарите (които по-късно умират) споменават, че по време на потушаването на пожара изпитват метален вкус и боцкане по лицето. Пряко от взрива загива само един човек. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Някои животни също загиват или спират да се размножават.
Жителите на Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Евакуацията на града започва с автобуси от 14:00 часа на 27 април. За един час 53-хилядното население е евакуирано, като му е казано, че евакуацията ще продължи само три дни. Два дни след аварията, тя е направена публична по телевизията чрез 20-секундно обявление.
След промените в края на 1989 г. прокуратурата започва разследване за укриване от обществото на информация за аварията. По обвинение за омаловажаване на последиците от Чернобил и прикриване на истината обвиняемите са само двама – заместник-министърът на народното здраве и член-кореспондент на БАН Любомир Шиндеров и председателят на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите и зам.-председател на МС Григор Стоичков. Двамата са осъдени на 2 години затвор като ефективно ги излежава само Стоичков.
Въпреки че от 15 декември 2000 г. централата не произвежда електроенергия и всички блокове са спрени вследствие на аварията от 1986 г., историята на Чернобилската АЕЦ далеч не свършва през декември 2000 г.; тя продължава и в наши дни и ще продължава през следващите години, когато се очаква да бъде построен по-сериозен и дълготраен саркофаг около реактора на IV енергоблок.
