Евродепутатите настояват корупцията да се наказва с режима на санкции на Европейския съюз. От Брюксел подчертаха, че тя има опустошително въздействие върху състоянието на правата на човека и често подкопава функционирането и легитимността на институциите и принципите на правовата държава. Това се посочва в резолюцията на Европарламента.
Но за разлика от сходни схеми по света, като например Глобалния закон „Магнитски“ на САЩ, настоящият Глобален режим на санкции на ЕС за правата на човека, приет през декември 2020 г., не включва корупцията във връзка с нарушения на правата на човека като престъпление, наказуемо с ограничителни мерки.
Парламентът иска да промени това и настоятелно призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение, което да разшири обхвата на Глобалния режим на ЕС на санкции, за да обхване тези престъпления.
Евродепутатите следва също така да могат да предлагат случаи на сериозни нарушения на правата на човека, за да се повиши легитимността на режима на санкции. Освен това членовете на ЕП настояват за приобщаващ процес, който да улесни участието на гражданското общество.
В текста се настоява също така да се въведе гласуване с квалифицирано мнозинство, когато се приемат санкции в обхвата на Глобалния режим на ЕС на санкции, тъй като по този начин режимът ще се прилага по-ефективно.
В допълнение, членовете на ЕП осъждат всякакви ответни санкции, наложени на ЕС, неговите институции и членове на Парламента, органи или граждани, единствено заради това, че защитават правата на човека, демокрацията и върховенството на закона чрез Глобалния режим на ЕС на санкции.
Отговорът на ЕС на подобни ответни мерки от страна на трети държави трябва да бъде бърз и координиран, посочват те и добавят, че двустранните споразумения с тези държави не трябва да подкопават рамката за санкции на ЕС и доверието във външната му политика като цяло.
Текстът беше приет с 584 гласа „за“, 73 гласа „против“ и 33 гласа „въздържал се“.
„Глобалният режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека добавя пряк и осезаем начин да се реагира на сериозни нарушения на правата на човека и да се потърси отговорност от извършителите на злоупотреби. Той трябва да се превърне в съществен елемент от по-широката стратегия на ЕС в областта на правата на човека и в основна част от инструментариума на външната ни политика. Приветствам бързото прилагане на новия инструмент и се надявам, че той ще подкрепи целите на Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС“, заяви Дейвид Макалистър (ЕНП, Германия), председател на комисията по външни работи (AFET).
„Като ни позволява да се насочваме към лица и образувания, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, независимо къде се извършват тези нарушения, Глобалният режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека засилва водещата роля на ЕС в областта на правата на човека. Режимът трябва да бъде насочен и към икономическите и финансовите поддръжници на нарушителите на правата на човека, а Парламентът и гражданското общество трябва да бъдат по-тясно ангажирани, за да се повиши неговата легитимност“, обяви Мария Арена (С&Д, Белгия), председател на подкомисията по правата на човека (DROI).
