Експерти коментираха какви са възможните сценарии за формиране на правителство – кабинет на малцинство или такъв, съставен след трети връчен мандат. Те не изключват и провеждането на нови предсрочни избори. В проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за предаването „Референдум“ анкетираните посочват, че Слави Трифонов е трябвало да представи кабинета си след консултации с другите политически сили.
Според експерти стилът на комуникация на Трифонов не се различава по нищо от този на Борисов. Те прогнозират, че той предлага предварително обречен кабинет. Политологът Христо Панчугов коментира пред „БНТ“:
„Трифонов предлага този кабинет нарочно, за да го отхвърлят всички и да се завърти рулетката така, че някой друг да понесе отговорността.“
И след като лидерът на „Има такъв народ“ не протегна ръка към „партиите от протеста“, чиято подкрепа му трябва, сценарият е повече от възможен. Според политолога Калоян Велчев това е ход, с който да си измие ръцете и да каже, че не е виновен, че няма да имаме правителство и да ги остави да се оправят другите партии.
Не се изключва опцията за кабинет на малцинството. Точно за нея коментар направи политологът Слави Василев: „Една от възможностите, по които господин Трифонов разсъждава и има предвид, е именно кабинет на малцинството. Препъни камъкът пред тази ситуация е, че този кабинет трябва да бъде гласуван от 121 депутати и които и да са те, коалицията ще изглежда явна.“
Експертите са на мнение, че лидерът на „Има такъв народ“ е обявил бързо кабинет, за да спази обещанието си да не влиза в коалиционни договорки. Политологът Мира Баджева обясни, че след парадоксалния ход на Трифонов, може да последват още такива – например Бойко Борисов да подкрепи този кабинет. Според нея това е „най-добрият начин да се натрие арогантността на Слави Трифонов, защото всеки си плаща за това, че поставя останалите евентуални партньори пред свършен факт“.
„Всъщност логично е ГЕРБ да подкрепи това правителство, също така е логично ИТН да гласуват срещу правителството си, за да не мине то с гласовете на ГЕРБ“, добави и Панчугов.
Третата опция са нови предсрочни избори, но изниква въпросът кога биха били те и какви са шансовете за вот 2 в 1 с президентския. Конституционалисти твърдят, че възможността е минимална. Бившият конституционен съдия Пламен Киров обясни, че ако някой си мисли, че държавният глава при сегашната ситуация може да забави процедурата за формиране на правителство в тези 3 последователни опита, ако се стигне дотолкова, и да се „докара“ до 22 октомври, „няма да стане по този начин“.
„Винаги съм оптимист и според мен трябва да дадем шанс на това Народно събрание. Това беше политически акт, все още конституционната процедура за формиране на правителство не е задвижена“, добави конституционалистът доцент Наталия Киселова.
Според Конституцията, най-късно месец след избирането на ново Народно събрание, държавният глава трябва да го свика на първо заседание.
