В продължение на десетилетия беше казвано на спортистите да се отърсят и да оставят настрана съмнението или демоните и да се съсредоточат върху задачата да спечелят, пише “Асошиейтед прес”. Да доминират. Просто да го направят.
Години наред Симон Байлс беше една от най-добрите в това отношение. Изведнъж – за някои, шокиращо – тя реши, че не се намира в правилното пространство. Запретна белия си анцуг в средата на срещата на олимпийската гимнастика във вторник вечерта и си докара златен медал, висящ на косъм, Байлс можеше много да предефинира дискусията за психичното здраве, която вървеше като тема в спорта през последната година.
Майкъл Фелпс, носител на рекордни 23 златни медала и сега пенсионер, отдавна се знае, че посреща собствените си борби за психично здраве. Фелпс заяви, че е обмислял самоубийство след Олимпийските игри през 2012 г., докато е бил в депресия. Сега като анализатор на плувния спорт на NBC, той каза, че гледайки как Байлс се бори е разбило сърцето му. Фелпс заяви:
“Психичното здраве през последните 18 месеца е нещо, за което хората говорят. Ние сме хора. Никой не е перфектен. Така че да, добре е да не бъде добре.”
Байлс се присъединява към някои други високопоставени спортисти в олимпийското пространство – преобладаващо жени – които говорят открито по тема, която винаги е била табу в спорта.
– Тенисистката Наоми Осака се оттегли от Откритото първенство на Франция, никога не отиде до Уимбълдън и след ранното си отпадане в Токио тази седмица призна, че олимпийският казан е твърде много, за да се справи.
– Американската спринтьорка Ша’Кари Ричардсън не крие проблемите, с които се е сблъсквала, докато се е подготвяла за олимпийско пътешествие, което никога не ѝ се е случвало. Тя каза, че е използвала марихуана, за да си помогне и да прикрие болката от смъртта на нейната родна майка, да не говорим за натиска на 100-те метра.
– Холандският колоездач Том Дюмулен напусна тренировъчния лагер през януари, за да си изчисти главата, казвайки, че му е много трудно да разбере как да намеря пътя си като колоездача Том Дюмулен. Той възобнови тренировките си през май; в сряда Дюмулен спечели сребърен медал в индивидуалните състезания по време за мъже.
– Лиз Кембъдж, състезател на WNBA (женския баскетбол), която се състезава за Австралия, се оттегли от Олимпийските игри седмица преди отварянето им поради притеснение от влизането в контролиран COVID балон в Токио, който щеше да държи приятелите и семейството ѝ далеч. В социалните мрежи тя написа:
“Да разчиташ ежедневно на лекарства за овладяване на тревожността си не е мястото, където искам да бъда в момента. Особено да се състезаваш на най-голямата спортна сцена в света.”
Байлс обаче изведе нещата на ново ниво – такова, което сега го прави възможно да се направи нещо, което беше почти немислимо само преди 24 часа. Тя отстъпи назад, прецени ситуацията и осъзна, че няма да е здравословно за нея да продължи. В сряда тя се отказа от многостранното състезание, за да се съсредоточи върху психическото си благополучие. След като американците спечелиха сребърния медал в отборното състезание, Байлс каза през сълзи:
“Трябва да направя това, което е най-подходящо за мен, и да се съсредоточа върху психичното си здраве, а не да застрашавам здравето и благосъстоянието си.”
Тя каза, че е признала, че не е била в правилното пространство за часове преди началото на състезанието. И обясни:
“Беше като да се биеш с всички тези демони…”
Международният олимпийски комитет, наясно с борбите, пред които са изправени младите спортисти, увеличи ресурсите си за психично здраве преди игрите в Токио. Психолозите и психиатрите са на място в олимпийското село и създадоха “Психическа помощна линия” като поверителна услуга за подпомагане на здравето, достъпна преди, по време и в продължение на три месеца след игрите. 24-часовата гореща линия е безплатна услуга, която предлага на повече от 70 езика клинична поддръжка, структурирано краткосрочно консултиране, практическа подкрепа и, ако е необходимо, насоки към подходящите механизми за докладване на МОК в случай на тормоз и / или злоупотреба.
Разработеният от МОК уебсайт Athlete365 анкетира повече от 4000 спортисти в началото на 2020 г. и резултатите накараха МОК да измести тона си от спортни постижения и резултатите към психичното здраве и да накара да се чуе гласът на спортиста.
Освен това е създадено съдържание за различни социални медийни платформи, за да се представят настоящи олимпийци, които се борят с причините, довели ги до психични разстройства. А поредицата “Олимпийско състояние на ума” на Olympics.com споделя компилации от истории за психично здраве и подкасти. В сряда говорителят на МОК Марк Адамс попита:
“Правим ли достатъчно? Надявам се. Мисля, че е така. Но за разлика от всички по света, ние правим повече по този въпрос.”
Наоко Имото, плувец от Игрите в Атланта през 1996 г., е консултант по равнопоставеността на половете в Олимпийския комитет в Токио. Тя каза, че признанието на Осака в началото на юни за борба с психичното здраве представлява отвор за дискусия, до голяма степен избягвана до момента. Имото смята следното:
“В Япония все още не говорим за психично здраве. Не мисля, че има достатъчно разбиране за психичното здраве, но мисля, че в момента излизат много спортисти, които казват, че това е често срещано.”
Австралийският плувец Джак Маклафлин не можа да скрие сълзите си, след като спечели сребърния медал на 400 метра свободен стил в неделя, описвайки как натискът от тренировките по време на пандемия и паралелно преследване с инженерна точност за резултатите, които се очакват от него, почти го е накарало да напусне спорта. Маклафлин потвърди:
“Това е всичко за моето семейство и приятели. Те наистина ми помогнаха, наистина се борех. Тренирам до 10, 11 пъти седмично, така че да направиш това, когато не си на 100% сигурен, че всъщност ще стигнеш там, където искаш, е доста трудно.”
Особено със света, който наблюдава. Джон Спероу, треньор на американския отбор по волейбол за мъже и син на психолог, наема специалист, който да помага на спортистите му, когато той тренира в UC Irvine. Той е асистент в два олимпийски отбора, преди да продължи напред като главен треньор на игрите в Рио. Там той забеляза, че играчите му публикуват във Facebook – по време на реалната церемония по откриването.
“За мен това беше най-поразителното”, каза той и добави:
“Мисля, че сме наясно с повишения контрол и външния натиск и очакванията, които това оказва върху нашите спортисти.”
Thriveworks, консултантски, психологически и психиатрични служби с повече от 300 места, установи, че всеки трети елитен спортист страда от тревожност и депресия. При анализ на над 18 000 точки от данни от печатни, онлайн, излъчени и социални медийни източници, обхващащи лека атлетика, плуване, тенис, гимнастика и футбол, 69% от отрицателните резултатите за тези състояния са за жени спортисти в сравнение с 31% за спортисти мъже.
Той показа, че когато фокусът е върху отделен спортист, отразяването става по-малко ентусиазирано с 29% отрицателен тон, който илюстрира обществения натиск и критика, пред които са изправени спортистите, каза Ким Плорд, лицензиран социален работник в Thriveworks, който работи с елитни спортисти чрез Алианс на социалните работници в спорта. Плорд е категоричен:
“Атлетките трябва да управляват различно ниво на очаквания от себе си, треньорите, другите спортисти, медиите и феновете, вариращи от физическия им вид до представянето им.”
Джени Рисведс от Швеция стана най-младата шампионка по планинско колоездене при жените, когато спечели злато в Рио на 22. Година по-късно два смъртни случая в нейното семейство предизвикаха отключване на депресия, с която тя все още се справя. Рисведс не успя да спечели второ поредно злато, завършвайки на 14-то място в Токио, но тя се зарадва, че ще се справи с конкуренцията.
“Толкова се радвам, че всичко свърши”, каза тя. и добави:
“Не само състезанието. Но през всичките тези години, за да не се налага повече да нося тази титла. Имам име и се надявам, че сега мога да бъда Джени, а не олимпийски шампион, защото това е тежко бреме. Надявам се, че сега ще остана сама.”
