Две обвинения в безпрецедентно изнасилване разтърсиха Китай през последните седмици, като насочиха вниманието върху потуленото движение #MeToo и проблемите със сексуалното насилие страната, пише “CNN”.
В понеделник гигантът за електронна търговия Alibaba заяви, че е уволнил служител, обвинен в сексуално насилие над друг служител по време на командировка. Седмица преди това полицията в Пекин заяви, че е арестувала китайско-канадската поп звезда Крис Ву по подозрение за изнасилване, се казва в изявление. И в двата случая жертвите бяха публикували твърденията си в китайските социални медии, което предизвика онлайн фурор и накара полицията да направи разследване. Нито Ву, нито служителят на Alibaba са обвинени в престъпление.
Бързите действия на властите спечелиха похвала от някои онлайн потребители, които посочиха двата случая като индикация за ефективното върховенство на закона и наказателното правосъдие в Китай. И все пак това повдигна въпросителни сред останалите, които вместо това казват, че случилото се подчертава колко рядко е оцелелите да говорят и да търсят справедливост. Фън Юан, феминистки учен и активист, сподели:
“Не е изненадващо, че и двата случая привлякоха толкова широко внимание, като се има предвид (Крис Ву) и известността на Алибаба. Но това също така напомня, че за много други случаи на сексуален тормоз и насилие, ако обвиняемите не са толкова известни или влиятелни, гласът на жертвите може изобщо да не чуе.”
Оцелелите от сексуално насилие отдавна са изправени пред силна стигма и съпротива в Китай както на официално ниво, така и сред обществеността. И докато проучванията през последните години показват, че сексуалното насилие и тормоз са силно разпространени в страната с 1,4 милиарда души, броят на действителните разследвания е малък.
Между 2013 и 2017 г. 43 000 души бяха съдени за „престъпления, нарушаващи личните права на жените“, според канцеларията на главния прокурор на Китай. Тези престъпления включват трафик, изнасилване и принудителна проституция.
Въпросът бе изведен на преден план през 2018 г., когато движението #MeToo стана глобално. В Китай също накара повече жени да споделят своя опит със сексуални нарушения и насилие – но движението беше бързо прекратено. Правителството предприе мерки да блокира нарастващите онлайн дискусии, включително цензуриране на хаштага и многото свързани с него публикации, докато държавните медии публикуваха статии, в които се твърди, че сексуалното насилие не е проблем в Китай.
Оттогава има някои стъпки на напредък. През 2020 г. Китай прие нов граждански кодекс, който за първи път дефинира действия, които могат да представляват сексуален тормоз.
Но все още има пропуски в закона, като липса на ясни насоки за прилагане. А правителството все още не е склонно да обсъжда сексуалните нарушения като системен проблем, казват активисти. Вместо това властите предпочитат да докладват за отделни случаи и да хвърлят вина на друго място.
Например правителствена агенция за наблюдение заяви, че случаят с Крис Ву илюстрира “черната ръка на столицата” и “дивия растеж на развлекателната индустрия”. А в редакционна статия държавният таблоид Global Times заяви, че скандалът с Alibaba отразява необходимостта от по-голям “правен и морален надзор” в света на технологиите и компаниите да приведат по-добре своя капитал в обществени ценности.
Техният език отразява по-широкото потискане на правителството срещу частния сектор, като регулаторите все повече се насочват към бизнеса с глоби и ограничения. Особено липсва в официалната реторика всеки акцент върху това, което активистите казват, че са корените на проблема: липсата на подкрепа за оцелелите от насилие, основано на пола, и утвърденото неравенство между половете в много аспекти на обществото.
Част от причините, поради които правителството е толкова предпазливо да признае възмущението на обществеността по тези основни въпроси, е защото може да насърчи по-голяма социална организация и активизъм, каза Лу Пин, видна китайска феминистка, която сега е в Ню Йорк.
През последните години правителството предприе сериозни мерки срещу китайското феминистко движение. Известно е, че през 2015 г. пет млади феминистки бяха задържани заради кампанията си за равенство между половете, въпреки че в крайна сметка бяха освободени след международен протест. Привържениците на правителството и националистическите тролове също нападнаха феминистки акаунти в социалните медии, като някои платформи премахнаха напълно техните профили.
Нито една от предполагаемите жертви, които са пристъпили напред както в случаите на Крис Ву и Алибаба, не е споменала за #MeToo, което лесно може да привлече цензура в социалните медии, каза Фън. Тя добави:
“За известно време дори терминът сексуален тормоз се превърна в чувствителна дума.”
Въпреки това, за много активисти двата случая все още предлагат лъч надежда – и знак, че дори ако правителството не иска да говори за сексуални нарушения, обществеността го прави. Фън подчерта:
“Без значение дали го наричат #MeToo или не, същността е #MeToo“. Въпреки че най-известните феминистки акаунти в социалните медии са цензурирани, жертвите винаги могат да намерят своите начини да говорят.”
Когато двете жертви излязоха с твърденията си срещу Ву и Алибаба, те бяха срещнати с огромна подкрепа онлайн. Хаштаг #GirlsHelpGirls дори започна да се разпространява в социалната медийна платформа Weibo, за да насърчи други жени да говорят – преди Weibo в крайна сметка да ограничи използването на хаштага.
Вълната на подкрепа демонстрира “как движението #MeToo непрекъснато оформя общественото мнение и трансформира идеите”, каза Лу. Тя допълни:
“Преди няколко години подобни неща можеше дори да не се превърнат в противоречие или да бъдат игнорирани.”
И добави:
“Трудно е да се каже правният резултат от тези дела – какво ще се случи с тези дела, особено с наказателната част, е трудно да се предвиди. Но по отношение на общественото мнение това е победа.”
