Позитивна тенденция е, че все повече млади хора предпочитат да живеят в крайградските зони, заяви доцент д-р Надежда Илиева, ръководител на секция „Икономическа и социална география“ в Института по геофизика, геодезия и географи на Българската академия на науките. Тя посочва, че от миналата година има положителен механичен прираст в страната, който се равнява с плюс 30 000 души. Илиева коментира пред „БНР“:
„Миналата година беше малко екстремна за всички, свързана с COVID-19, но факт е, че доста българи, които живеят в чужбина, се върнаха в страната.“
Ръководителят на БАН уточни, че Враца е в силно обезлюден район, но през последните години има един положителен механичен прираст. В Пловдив също се увеличава населението заради направените инвестиции за разкриване на работни места в района. Според нея всичко зависи от икономическата ситуация и социалната сигурност, която ще се създаде в съответното населено място. Тя заяви:
„България е част от съвременна Европа и всички процеси, които се наблюдават в България, не са чужди за нито една европейска държава въпросът е, след като една държава достигне така наречения пети етап от демографския преход, който се характеризира с изключително ниска раждаемост, с повишаваща се смъртност застаряване на населението, след това какво следва. В демографската теория не е написан шести етап от демографския преход. Това не ми се вярва да бъде краят на една европейска цивилизация“.
Данните от преброяването на населените ще послужат за управленски решения на местно и държавно ниво. По думите й това са данни, които ще бъдат в основата на тези политики, които ще се формират в следващите 10 години. Тя препоръча да не се правят шеги при попълването на анкетите, защото ще излязат нереални резултати. Според нея в зависимост от това каква е възрастовата структура на населението би могло това да бъде основа за реакция от местната власт и добави:
„Да се изградят повече детски градини, училища или да концентрира поликлиники с опредени профили на специалистите, които ще работят в тях. Ако е възрастно населението, ще наблегнат на вътрешни болести – кардиолози, ако има повече деца и млади хора, ще наблегне на педиатри, гинеколози. В зависимост от тези профили на населението след това могат да бъдат направени всякакви политики.“
