Любомир Спасов от „Школа за характери“ е възпитаник на Национална спортна академия /НСА/, където завършва колоездене и спортен мениджмънт, а в момента учи магистърска програма за треньор по триатлон. Една дисциплина, която все повече набира популярност у нас, въвличайки мъже и жени от всякакви възрасти, решили да предизвикат себе си не в една, а в цели три равнища на спорта – плуване, колоездене и бягане.
Любомир започва да тренира едва 5-годишен, когато се записва на футбол, и остава на терена над 8 години. След това прекарва 4 г. в басейна, наблягайки на плуването. На по-късен етап вече, около 17-18-годишна възраст, открива колоезденето, което „си ми остана и по-сериозният спорт, който практикувам, и съответно в него съм се развил повече“.
Покрай всички активности, Спасов се занимава и с обща физическа подготовка и фитнес. В студентските си години заедно със свои приятели се запалват по така наречената калистеника или иначе казано – тренировка на лостове. Момчетата тренират при всякакви метеорологични условия. Без значение от сезона и температурите навън, те са в двора на кварталното училище. Съвсем естествено с времето ентусиазмът му заразява още хора, които започват да спортуват по изготвени от него двигателни планове.
В един момент цялата идеология бива облечена в клуб по триатлон „Школа за характери“, където целта е да се подходи еднакво с внимание към всички части на тялото за постигане на максимален баланс и симетрия. Максималният брой на хората в един клас е 8 души, тъй като „това е стандарт за школата, това е моят лимит като треньор, за да успявам да обърна качествено внимание на всеки по отделно и той да бъде насочван и коригиран, когато е нужно“.
Вече повече от 12 години след създаването си Школата все по-умело умее да ангажира по начин, който развива в спортистите редица качества, превръщайки ги в истински отдадени атлети, готови за състезания и върхове. Изграждането на характерите „има няколко ръкава“ – подготовка на триатлонисти, кондиционни тренировки, вдигане на тежести и изграждане на сила и издръжливост. Умения, необходими и за обикновените хора, „които просто искат да са в добра форма или да смъкнат някой килограм“, уточнява Любо и допълва:
„Напоследък зачестиха и случаите, в които идват при мен хора с някаква травма. Те просто искат да им се обърне внимание с правилния подход, да се движат. Имат проблем с лактите, коленете, кръста, гърба, раменете и се обръщат към силово-кондиционни треньори. Това направление е леко полурехабилитационно, но по-скоро с насоченост към силовата част.“
- Успявате ли да им помогнете и да им върнете качеството на живот?
Смея да кажа, че успяваме, даже се сещам за два пресни примера в момента. Момиче и момче, съвсем отделни случаи бяха. Миналата зима си скъсаха връзки на едното коляно. Съответно мина там един възстановяващ процес, операции и т.н. Дойдоха при мен, нямаха никаква сила в единия крак, започнахме да работим малко по малко. Вече са много по-уверени. Даже момчето след горе-долу 8 месеца беше ходил на преглед и лекарят му беше казал, че е развил много добри крака. А развитата мускулатура в тази област е доста важна, за да пази коленете. Той започна да ходи на бягане, пускаше се на 10-12 километра, даже направи едно планинско 17 км. Момичето също се чувства много добре.
Спасов споменава и други двама души, които пък са диагностицирани с дискови хернии. Без да има желание „да анатемосвам кросфита“, реално контузиите им са се случили именно по време на такава тренировка. Едното момче след „вече година и нещо при нас, започна да се занимава с триатлон. Той продължава да си има някакви болежки, но кляка, заякна, смъкна килограми, бяга полумаратони в пресечена местност. Говорим за любителско ниво, естествено“.
- Как тренирате извън залата?
В края на седмицата правим общи бягания и колоездения около София. От време на време си организираме и лагер, да речем в Сандански. Там има условия и за трите спорта – бягане, плуване и колоездене.
- В какъв възрастови диапазон са триатлонистите, които ти тренираш?
Това, което забелязвам напоследък, е, че няма възрастови ограничения. Най-големият триатлонист в Школата е на 65 години и той е в супер форма. Главно привлечени от триатлона са хора от 30 години нагоре. Има такива, които не могат да плуват и само заради предизвикателството се записват на уроци, за да съумеят малко от малко и да с включат. От децата също има интерес. Проблемът при тях обаче е малко логистически и технически. При малките в столицата нямат много къде да се подготвят за колоездене. Трафикът в големия град е опасен, по-скоро трябва да карат планинско, но то не се доближава толкова до същността на триатлона. Карането на шосе е доста по-различно, имаш си права линия и асфалт. Оттам си газ, колкото можеш. По-силово е от това е планината, където теренът е по-насечен и е по-техническо самото каране. В малките градове определено са привилегировани, тъй като по улиците е по-спокойно.
- Какво трябва да знае един човек, който има интерес към триатлона и какво му е нужно, за да започне?
Първото и основно е да може да плува, това е вратата към триатлона. Казвам вратата, защото е хубаво, когато влезеш във водата да можеш да излезеш жив. Освен това имаш контролно време. Редно е да споменем, че при триатлона не може да се плува по гръб, забранено е, може брус, крол. Трябва ти и един шосеен велосипед. За начало бих посъветвал хората да не се нахвърлят на най-скъпите, защото сме чували всякакви приказки колко са високи цените на триатлонските колелета. Това е така, но реално можеш и с по-бюджетен велосипед да стартираш. Третото е бягането. Там е много важно да имаш подходящи за целта обувки, защото лошата маратонка може да доведе след себе си редица проблеми с крака, стави и прочее. И вече имаш три спорта. Това всъщност е една от главните причини, поради които триатлонът е толкова привлекателен. Не трябва да правиш едно и също нещо, всеки ден е разнообразно.
- Каква част от ежедневието заемат такъв тип тренировки и лесно ли се вместват те в един натоварен график?
В практиката си наблюдавам хора със семейства, които са заети на пълен работен ден. Горе-долу час, час и половина на ден, всеки ден или с ден почивка, човек може да си отдели от времето, за да направи единия спорт. Да кажем, ако е ранобуден, може да отиде да бяга 30 минути, вечерта кара един час велосипед и ето. В случай, че разполагаш с повече време, нещата могат да станат и доста по-сериозни с по 4-5-часови тренировки. Има лишения от рода на излизания, барове и прочее, но това е ясно.
Самият Любомир нерядко взима участие на състезания. Ако не се е регистрирал като индивидуален играч, отива за подкрепа на спортистите, които тренира. За него е трудно да разграничи различните видове активности една от друга, защото „всеки един допринася с нещо за подготовката. Трите спорта ангажират определени групи мускули, докато други изостават. Със силовата тренировка успявам да намаля този дисбаланс“.
- Какви са най-големите грешки, които хората с минимална или никаква физическа култура правят, стъпвайки в залата?
Искат за отрицателно време да напреднат. Започват с твърде обемни или интензивни тренировки, защото са видели, че даден атлет изглежда добре и постига завидни резултати. Хвърлят се на 100% в дълбокото, като съответно имат прогрес първите 2 месеци, но впоследствие започва едно състояние на преумора. Появяват се травмите, просто няма градация. Хората много често са лишени от търпение и разбиране да практикуват определен спорт. Искат всичко сега и веднага, по най-бързия начин да стигнат най-високите нива. Надценяват се и не знаят или забравят, че натоварването трябва да бъде прогресивно. Спортът не е за месец-два, той е начин на живот.
Спасов тренира деца от 8-годишна възраст. При тях се набляга изключително на техниката и мобилността, която те все още не са изгубили. Важно е да има и пълна координация. Спортът при подрастващите, разказва треньорът, помага много и за заздравяване на тялото като превенция за гръбначните изкривявания и затлъстяването.
Отваряйки темата за затлъстяването, няма как да не попитаме и за начина, по който Любо се храни. Макар дълги години да е бил сериозен консуматор на месо, от 2 години Любо го е изключил от менюто си изцяло. Другите животински продукти решава да намали почти до минимум, „но не съм ги спрял нацяло“. Важен е и социалният елемент на храненето, допълва той, „когато си на гости, например, или излезеш с приятели, едно хапване не е фатално“.
- Каква се предполага да бъде разликата в храненето при триатлета, обикновения трениращ и неспортуващия човек?
Голяма част от хората четейки непрекъснато нещо в интернет за диети, редуциране на мазнини и прочее, се объркват много. Нерядко виждаме мъже и жени, които искат да тренират и да изглеждат като професионални атлети, но се хранят като манекени. Ако си триатлонист, при който разходът на енергия е доста голям, приемът на храна също трябва да бъде значителен. Ако на дневна база един неспортуващ човек, мъж, средно 75-килограмов, изяжда 1800-2000 ккал., то един триатлет средно на ден енергоразхода му може да бъде около 3500 ккал. Ако не си набавя нужните макро и микронутриенти, в един момент прогресът му в тренировките ще спре. Няма да има сили, няма да може да се възстановява, вероятно ще му се наруши сънят, ще започне да има дефицит на витамини. Трябва да се следи внимателно енергоразходът и спрямо него да бъде ориентиран и приемът на храна. Темата е доста проблемна дори при професионалните атлети. Що се отнася до практикуващите фитнес, там нещата опират отново до желанието за прогрес и визия. Ако искаш да трупаш маса, отново се изискват сериозни като количество и качество менюта.
Относно добавките, Любомир обръща внимание, че при високо ниво на двигателна активност и потребност на организма да се храни, задължително трябва да се взимат допълнителни суплементи като протеини, минерали, витамини. Съветва веднага след тренировка да се приема някакъв вид протеин, „вече има богато разнообразие от изолати, вегански, няма значение. Класиката протеин с въглехидрат след тренировка се знае от едно време“.
Препоръките на треньора са на всеки 3 месеца да се правят кръвни изследвания, за да се види дали няма някакъв дефицит. Най-често възможен е дефицитът на желязо, особено при жените. Хора, които не ядат месо, трябва освен желязо да следят и за Б12, отбелязва още Спасов, акцентирайки, че „BCAA-то е много съществено за атлетите, които се занимават със спортове за издръжливост, то действа като буфер, който да предпази мускулатурата и да забави развиването на умората по време на натоварване“.
„Препоръчвам, но за хора, които тренират над 1 час, тези под час нямат нужда от допълнителни спортни енергийни напитки. Изотонична напитка със соли, минерали, нещо за енергия също, витамин Ц във водата, особено през летните месеци“, пояснява Любо. Самият спорт го изисква, допълва още той, защото „ако караш само на вода, можеш да се дехидратираш повече и да ти разреди кръвта, следователно да се засили допълнително умората“.
- Има ли място алкохолът в твоето спортно уравнение?
Хубаво е човек да знае колко и кога да пие. Бирите са калорични, има фитоестрогени в тях, издуват корема, всеки знае за бирените кореми. Твърдият алкохол пък е особено калоричен. Когато има повод, може да се пийне, но задължително с мярка. Идва един момент, в който, ако си много активен и на другия ден имаш тренировка, самият ти трудно си позволяваш да прекрачиш границите.
- Каква е ролята на почивката?
Въпросът с възстановяването е много съществен. Хората често не се замислят, че един професионален спортист, от който често се повлияват, след първата си тренировка отива на масаж, хапва и ляга да си почива. А ние след тренировка отиваме да работим нещо друго. Така че е хубаво човек да има хигиена на съня от минимум 8 часа на вечер. Ако може към 22:00-22:30 часа да си легне. По повод възстановяването, то е комбинация от различни мероприятия – хранене, сън и психорегулация – редуциране на ежедневния стрес. Изграждането на една подобна рутина, тип медитационни практики, които успокояват нервната система, би била полезен и ценен навик. Такива са също дихателните практики, слушане на музика, нещо, което да действа релаксиращо. Разбрал съм сам за себе си, че натрупаният стрес се отразява значително на съня.
- Трудно ли се поддържа мотивацията?
Конкретно за мен мотивацията е да бъда пример за хората. Има дни, естествено, когато не ми се мърда особено. В такива моменти отивам в залата или на колелото, правя съвсем лека тренировка, колкото да се раздвижа. Понякога пък става така, че в именно периодите, в които грам не ти се спортува, правиш най-хубавите тренировки. Основната му мотивация на всеки атлет е да бори мързела. Трябва да бъдете сигурни, че това е стопроцентов факт и изключения няма. Спортът е борба срещу тази ленивост.
Сам за себе си Любомир Спасов черпи вдъхновение от всеки по малко, като „най-много ме вдъхновяват хората, с които работя. Всеки от тях е преборил нещо в себе си, за да започне. След това идва ред на старанието, изпъква напредъкът и израстването. Ежедневните жертви водят до една по-висока цел – прогресът. Когато дойде един човек при мен, аз винаги виждам това, което може да стане от него, виждам потенциала му“.
