„С липсата на глобално образование и знания за света можем да обясним ширещото се лековерно четене на фалшиви новини и необяснимо доверие в агресивно разпространяваните конспиративни теории.“
Това каза председателят на Българската платформа за международно развитие /БПМР/ професор Петранка Филева по време на IX Национална конференция за глобално образование. Тя се проведе в събота и неделя в Центъра за подготовка на ученици за олимпиади на МОН в София. Конференцията се организира за девети пореден път от БПМР в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за глобално образование (GENE), съфинансирана от Европейския съюз и събра над 70 директори и преподаватели от цялата страна, представители на гражданските организации и експерти от компетентните институции.
По време на официалната церемония по откриването председателят на БПМР проф. Филева изтъкна, че можем да си обясним и ширещото се недоверие към институциите, включително и международните, и дори към ваксинирането, с все още началните стъпки по въвеждане на гражданското образование в българското училище. Филева каза:
„Ползите от глобалното образование са в продължаващото търсене на решения на глобалните предизвикателства. Трябва да разглеждаме глобалното образование като знания за света, какво движи световните пазари и международните отношения, въпреки че засега глобалните компетентности по ПИЗА се съсредоточават по-скоро върху междукултурните отношения и етническата толерантност, които безспорно са важни компетентности и помагат за световния мир по абстрактен начин, но не дават достатъчно знания и ориентири за света, в който живеем.“
Професорът допълни, че е нужно в учебните програми да има натрупване на знания за свободните трансгранични пазари, за обвързаните глобални вериги производствени процеси, за корпорациите и тяхната роля в процесите на глобализация, за националните държави и международните организации и завърши:
„Само така младите българи ще бъдат по-добре подготвени за колективно решаване на важни национални проблеми, силно повлияни от външни фактори.“
В официално послание заместник-министърът на образованието и науката Евгения Пеева-Кирова изтъкна, че глобалното образование е особено важно днес, когато светът и взаимната му обвързаност създава както предпоставка за развитието на пандемията, така и условия за нейното преодоляване.
Представителят на Европейската мрежа за глобално образование (GENE), която обединява над 50 министерства, агенции и други национални институции от 25 държави-членки на Европейския съюз, Дитта Долейсьова представи пред участниците европейския контекст. Тя отчете, че всяка държава членка поставя различен фокус по темите, свързани с глобалното образование като това би могло да бъдат образование за правата на човека, за устойчиво развитие, екологично, междукултурно или образование за мир, но всичко това може да бъде обединено в термина глобално образование.
Дитта Долейсьова представи и начините, по които GENE може да подпомага националните институции като се започне от изготвяне на специални доклади и проучвания в държавата членка, премине се през обмен на добри практики и сътрудничество при разработването на стратегически документи и пътни карти и дори с финансова подкрепа за създаването и провеждането на инициативи по глобално образование. Във връзка с конкурсите на БПМР „Глобално училище“ и „Глобално училище в действие“ Дитта Долейсьова представи пред участниците наградата на GENE – „Global Education Award” и прикани българските учители да представят своите проекти и добри практики и да се включат в международния конкурс на: www.gene.eu/awards.
Експертът по гражданско образование на МОН Коста Костов представи проблемите, свързани с обучението от разстояние в електронна среда, както и изследване за отражението на пандемията върху академичните резултати на учениците. Представителят на Световната здравна организация в България доцент доктор Михаил Околийски обърна внимание на пост-COVID реалността в училище и отражението на пандемията върху психичното здраве на деца, учители и родители. Повече за здравните компетенции на учителите, учениците и родителите разказа директорът на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве д-р Радосвета Стаменкова, която заедно с екипа на БАСП се бори с митовете по отношение на репродуктивното здраве много преди COVID-19.
Панелните дискусии в двата дни бяха допълнени от изпълнителния директор на Националната мрежа за децата, който обърна специално внимание на влиянието на дезинформацията и пропагандата на работата в училище и как можем да се борим с тях, комуникационният експерт Жюстин Томс, която представи новите
умения за лидери и как те да бъдат развивани у децата в училище, и образователния експерт Люба Батембергска, която даде насоки за създаването на успешни модели за участие на децата във вземането на решения и демократичното образование в училище.
В рамките на събитието учителите и практиците в сферата на образованието имаха възможност и да посетят три ателиета, свързани с изграждането на ключовите компетентности в училище, онлайн медийната грамотност и как учениците да се превъплътят в ролята на дипломати чрез Модели ООН.
Сред идеите, спечелили конкурса се открояват – междуучилищни инициативи, насочващи вниманието на децата към културното многообразие и към обмена на опит и информация; дейности за повишаване на знанието на учители и ученици за запазването на пчелните семейства, засаждане на медоносни дървета, създаване на био-градинка с медоносни билки и подправки и други. Сред идеите-призьори е и дискусия по наболели проблеми – “Панорама на Глобалното училище”, която има за цел допълнително да ангажира училища от цялата страна.
Впечатление прави и инициативата „Велотория – глобална лаборатория на колела” в основата, на която е осъществяването на широка информационна кампания на колела, посветена на 17-те Цели за устойчиво развитие на ООН, по време на която в 17 тура учениците ще изпълняват различни изследователски задачи на открито.
За трета поредна година участниците в конкурсите получиха и специални награди от Международната награда на Херцога на Единбург България.
