Дали комплексът „Марица Изток“ ще бъде спасен от финансовия и икономическия министри? Би ли могъл Планът за възстановяване и развитие да бъде решение по казуса? Темите коментира пред „БНР“ деканът на Стопанския факултет на Софийския университет Атанас Георгиев.
Той е на мнение, че плановете трябва да лежат на реални инвестиционни стъпки. Именно те впоследствие ще осъществят „прехода от високовъглеродна интензивна икономика към ниско въглеродна интензивна“.
Основен въпрос е, подчерта още Георгиев, как страната ни би се справила с проблема, опирайки се на наличното в момента като енергиен микс, на готовността да предприеме нови проекти и на националното съгласие от какъв характер да са бъдещите действия.
Според декана ние сме лишени от осъзнаването до кой точно момент въглищната енергетика може да бъде използвана. Не са ясни и стъпките, по които ще се предприеме затварянето на комплекса, нито кога ще започне преходният период в тази посока.
Атанас Георгиев отбеляза и забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост, който първоначално даваше надежда за разписването на конкретни проекти и финансиране на зеления преход. Онзи, към „икономиката на бъдещето“. Много е важно да станем свидетели на съгласие между всички партии по приоритетите и проектите в него.
Специалистът подчерта важността на Маришкия басейн, който „осигурява една голяма част от електроенергията във върховите моменти на потребление“. Именно в това е проблемът – България не разполага с решение как ще бъдат подсигурени пиковете моменти в потреблението на електроенергия, чиито цени вървят нагоре и ние трябва да сме подготвени за това.
