Природните бедствия принудиха над 100 000 души да напуснат домовете си в Бурунди през последните години, отчита благотворителната организация “Спасете децата”, цитирана от “BBC”.
Повечето от тях живеят на брега на езерото Танганайка, където нивото на водата се повиши поради силни бури, причинявайки наводнения и свлачища. Хората описват събуждането си през нощта стресово, след като са намерили домовете и фермите си погълнати от езерото, второто по дълбочина в света. От “Спасете децата” казаха, че това е “забравената криза”.
Езерото Танганайка минава през Бурунди и няколко други африкански държави. Това е най-дългото сладководно езеро в света. Нивото на водата му се повиши до 776,4 метра (2547,2 фута) над морското равнище през април в сравнение с нормалната средна стойност от 772,7 метра.
Много фактори допринасят за наводненията, но затоплянето в атмосферата, причинено от изменението на климата, прави екстремните валежи по-вероятни. Светът вече се е затоплил с около 1,2 градуса по Целзий от началото на индустриалната ера и температурите ще продължат да се покачват, освен ако правителствата по света не направят рязко намаляване на емисиите.
Бебета в лагери
17-годишна млада жена споделя пред “Спасете децата”, че тя и нейното семейство са загубили дома си, когато езерото Танганайка надхвърля бреговете си миналата година. Тя разказва:
“Беше през нощта … Заспах и се събудих, а водата беше в къщата. Къщата беше разрушена, малко след като я напуснахме.”
Близо 85% от 122 500 души, живеещи в лагери в Бурунди, са били изместени от природни бедствия, а не от конфликти, съобщи благотворителната организация. Децата понасят тежестта на кризата, като около 7200 бебета на възраст под една година живеят в лагери, добавя организацията. От “Спасете децата” заявиха:
“В лагера в Гатумба, където живеят 3000 души, разселени от наводнения, над 80% от жителите са деца. Повечето са извън училище и много от тях ядат само по едно хранене на ден.”
47-годишна майка на три деца сподели, че се страхува децата ѝ да не умрат от глад:
“Преди наводненията бях фермер, но сега домът ми е под водата. Този път потопът обзе всичко и никога няма да се върне.”
