Старите навици на секретност не напуснаха Ким Кук-сон. Бяха необходими седмици на дискусии, за да се получи интервю с него и той все още се притеснява кой може да слуша. Той носи тъмни очила за камерата и само двама от екипа ни знаят какво мислим, че е истинското му име. Така започва статията на „BBC“ за Ким, който прекарва 30 години, в които си проправя път към най-високите редици на мощните шпионски агенции на Северна Корея.
Агенциите бяха „очите, ушите и мозъка на Върховния лидер“, казва той. Мъжът твърди, че пази техните тайни, изпраща убийци, за да ликвидира критиците на властта, и дори изгражда нелегална лаборатория за наркотици, за да помогне за набирането на „революционни“ средства. Сега бившият старши полковник решава да разкаже историята си пред британската медия. Това е първият път, когато такъв висш военен офицер от Пхенян дава интервю за голяма телевизия.
Ким беше „най-червеният от червените“, казва той в ексклузивно интервю. Лоялен комунистически слуга. Но рангът и лоялността не гарантират вашата безопасност в Северна Корея. На него му се налага да избяга за живота си през 2014 г. и оттогава живее в Сеул и работи за южнокорейското разузнаване. Той изобразява севернокорейско ръководство, отчаяно да прави пари по всевъзможен начин, от сделки с наркотици до продажба на оръжия в Близкия изток и Африка. Той ни разказа за стратегията зад решенията, които се вземат в Пхенян, за атаките на режима срещу Южна Корея и твърди, че шпионските и кибер мрежите на тайната държава могат да достигнат по целия свят.
„BBC“ не може независимо да провери достоверността на твърденията му, но медията все пак е успяла да провери самоличността му и, където е възможно, са открити потвърждаващи доказателства за неговите твърдения. Британските журналисти са се свързали с посолството на Северна Корея в Лондон и с мисията в Ню Йорк за изявление, но досега не са получили отговор.
„Оперативна група за тероризъм“
Последните няколко години на Ким в най-високото разузнавателно звено на Северна Корея предлагат известна представа за ранната кариера на настоящия лидер Ким Чен-ун. Той рисува картина на млад мъж, който иска да се докаже като „воин“.
Северна Корея създаде нова шпионска агенция, наречена Главно разузнавателно бюро през 2009 г., точно когато Ким Чен-ун се подготвяше да наследи баща си, претърпял инсулт. Началник на бюрото в този момент е Ким Йонг-чол, който остава един от най-доверените помощници на севернокорейския лидер. Полковникът споделя, че през май 2009 г. по командната верига е пусната заповед за формиране на „група за тероризъм“, която да убие бивш служител от Северна Корея, който е избягал на юг. Ким казва:
„За Ким Чен-ун това беше акт за задоволяване на върховния лидер (баща му).“
„Беше създадена „Терористична сила“, която да убие тайно Хуан Джан-йоп. Аз лично ръководих и изпълнявах работата.“
Хуан Джанг-йоп някога е бил един от най-влиятелните служители в страната. Той е ключов архитект на политиката на Северна Корея. Дезертирането му на юг през 1997 г. никога не е било простено. Веднъж в Сеул той е изключително критичен към режима и семейство Ким тогава поиска отмъщение. Но опитът за убийство се обърка. Двама майори на севернокорейската армия все още излежават 10 години затвор в Сеул за заговора. Пхенян винаги отричаше да е замесен и твърди, че Южна Корея е организирала опита. Показанията на Ким биха подсказали друго. Той споделя:
„В Северна Корея тероризмът е политически инструмент, който защитава най-високото достойнство на Ким Чен Ир и Ким Чен Ун. Това беше подарък за демонстриране на лоялността на наследника към неговия велик лидер.“
Предстоеше още. Година по-късно, през 2010 г., южнокорейски кораб „Чеонан“ потъва, след като е ударен от торпедо. Четиридесет и шест живота бяха загубени. Пхенян винаги е отричал участието си. След това, през ноември същата година, десетки севернокорейски артилерийски снаряди удариха южнокорейския остров Йонппьонг. Двама войници и двама цивилни бяха убити. Имаше много дебати кой е поръчал тази атака. Ким каза, че „не е участвал пряко в операциите на остров Чхонан или Йонпьонг“, но те „не са били тайна за офицерите от RGB, към тях се е отнасяло с гордост, с което да се похвали“. А тези операции нямаше да се случат без нареждания от върха, подчертава той.
„В Северна Корея, дори когато е изграден път, това не може да стане без прякото одобрение на Върховния лидер. Потъването на „Чеонан“ и обстрелът на остров Йонппьонг не са нещо, което може да бъде извършено от подчинени. Този вид военна работа е проектиран и изпълнен от специалните поръчки на Ким Чен-ун. Това е постижение.“
„Шпионин в Синята къща“
Шпионинът Ким казва, че една от неговите отговорности на север е разработването на стратегии за справяне с Южна Корея. Целта беше „политическо подчинение“. Това включваше очите и ушите на земята.
„Има много случаи, когато съм насочвал шпиони да отидат в Южна Корея и изпълнявал оперативни мисии чрез тях. Много случаи“, твърди той. И не уточнява, но ни дава един интригуващ пример:
„Имаше случай, когато агент от Северна Корея беше изпратен и работеше в президентския офис в Южна Корея и се върна в Северна Корея безопасно. Това беше в началото на 90 -те години на миналия век. След като работи за Синята къща (Президентската служба на Южна Корея) за пет до шест години той се върна безопасно и работеше в Службата за връзка 314 на Лейбъристката партия. Мога да ви кажа, че севернокорейските служители играят активна роля в различни организации на гражданското общество, както и във важни институции в Южна Корея.“
„BBC“ няма начин да провери това твърдение, пише медията и продължава да цитира Ким: „Срещал съм няколко осъдени севернокорейски шпиони в Южна Корея и както отбелязва основателят на NK News Чад О’Карол в скорошна статия, южнокорейските затвори някога са били пълни с десетки севернокорейски шпиони, арестувани през десетилетията за различни видове шпионска работа.“
Няколко инциденти продължават да се случват и поне един включва шпионин, изпратен директно от Севера. Но данните на NK News показват, че много по-малко хора са арестувани в Южна Корея за престъпления, свързани със шпионаж от 2017 г., тъй като Северът се обръща към нови технологии, а не към старомодни шпиони, за събиране на разузнавателна информация.
Северна Корея може да е една от най-бедните и най-изолираните страни в света, но предишни високопоставени дезертьори предупреждават, че Пхенян е създал армия от 6000 квалифицирани хакери. Според Ким, предишният лидер на Северна Корея Ким Чен Ир е разпоредил обучението на нов персонал през 80-те години на миналия век „за подготовка за кибервойна“. Той е категоричен:
„Университетът Моранбонг ще избере най-ярките студенти от цялата страна и ще ги обучи за шест години специално образование.“
Британските служители по сигурността смятат, че севернокорейско подразделение, известно като Lazarus Group, стои зад кибератака, която осакатява части от NHS и други организации по света през 2017 г. Смята се, че същата група е насочена към Sony Pictures във висок профил хак през 2014 г. Ким казва, че офисът е бил известен като 414 Офис за връзка.
„Вътрешно го нарекохме Информационният център на Ким Чен Ир.“
Той твърди, че има директна телефонна линия до севернокорейския лидер и допълва разказа си: „Хората казват, че тези агенти са в Китай, Русия и страните от Югоизточна Азия, но работят и в самата Северна Корея. Офисът също така защитава комуникацията между шпионските агенти от Северна Корея.“
Наркотици за долари
Ким Чен Ун наскоро обяви, че страната отново е изправена пред „криза“ и през април призова хората си да се подготвят за поредния „труден поход“ – фраза, която описва катастрофалния глад през 90-те години на миналия век, при Ким Йонг-ил. Тогава Ким е в оперативния отдел и му е наредено да събере „революционни средства“ за Върховния лидер. Това означавало незаконна търговия с наркотици. Той разказва:
„Производството на наркотици в Северна Корея на Ким Чен Ир достигна своя връх през трудния март. По това време Оперативният отдел изчерпа революционните средства за Върховния лидер. След като ми беше възложена задачата, доведох трима чужденци от чужбина в Северна Корея, изградих производствена база в учебния център на офиса за връзка 715 на Работническата партия и произвеждах наркотици.“
И пояснява:
„Това беше ICE (кристален мет). След това бихме могли да го касираме в долари, за да го представим на Ким Чен Ир.“
Разказът му за търговия с наркотици по това време е правдоподобен. Северна Корея има дълга история на производство на наркотици – предимно хероин и опиум. Бивш севернокорейски дипломат от Обединеното кралство, Тае Йонг-хо, който също дезертира, заяви пред Форума за свобода в Осло през 2019 г., че страната се е ангажирала с финансиран от държавата трафик на наркотици и се опитва да поправи широкоразпространена вътрешна епидемия от наркомании. Питам Ким къде са отишли парите за наркотици. Преобразувано ли е в пари за хората? И той отговаря:
„За да ви помогнем да разберете, всички пари в Северна Корея принадлежат на севернокорейския лидер. С тези пари той щеше да строи вили, да купува коли, да купува храна, да си носи дрехи и да се наслаждава на лукс.“
Оценките за смъртните случаи от продължителния недостиг на храна в Северна Корея през 90 -те години варират от стотици хиляди до милион души. Друг източник на приходи, според Ким, идва от незаконни продажби на оръжие за Иран, управлявани от оперативния отдел. И обяснява:
„Имаше специални подводници, полупотопяеми. Северна Корея беше много добра в изграждането на модерно оборудване като това.“
Това може да е част от севернокорейската пропаганда, тъй като подводниците на страната имат шумни дизелови двигатели. Но Ким твърди, че сделките са били толкова успешни, че заместник-директорът на Северна Корея в Иран би се похвалил, че е извикал иранците в басейна си, за да правят бизнес.
Севернокорейските оръжейни сделки с Иран са открита тайна от 80-те години на миналия век и дори включват балистични ракети, според професор Андрей Ланков, един от водещите световни авторитети по Северна Корея. Страната продължава да напредва в развитието на оръжия за масово унищожение, въпреки че е обект на строги международни санкции. През септември страната изпита четири нови оръжейни системи, включително нова крилата ракета с голям обсег, система за изстрелване на влак за балистична ракета, хиперзвукова ракета и зенитна ракета. Технологията става все по-сложна. Според Ким Пхенян също е продавал оръжия и технологии на страни, които водят дълги граждански войни. През последните години Организацията на обединените нации обвини Северна Корея, че доставя оръжие за Сирия, Мианмар, Либия и Судан. ООН предупреждава, че оръжията, разработени в Пхенян, могат да попаднат в много проблемни кътчета по света.
„Лоялен слуга е предаден“
Ким води привилегирован живот в Северна Корея. Той твърди, че е ползвал лек автомобил на „Мерцедес-Бенц“ от лелята на Ким Чен Ун и му е разрешено да пътува свободно в чужбина, за да събере пари за севернокорейския лидер. Той казва, че е продавал редки метали и въглища, за да събере милиони в брой, които ще бъдат върнати в страната с куфар. В обеднялата страна, където милиони хора се борят с недостиг на храна, това е живот, който малцина могат да си представят, камо ли да живеят.
Мощните политически връзки на Ким чрез брака му позволяват да се движи между различни разузнавателни агенции, казва самият той. Но същите тези връзки също излагат него и семейството му в опасност.
Не след дълго, след като се изкачва на политическия трон през 2011 г., Ким Чен Ун решава да изчисти онези, които възприема като заплаха, включително собствения си чичо Джан Сонг-Таек. Отдавна имаше предположения, че Джанг е фактическият лидер на Северна Корея, тъй като здравето на Ким Чен Ир избледнява. Според Ким, името на Джан Сонг Таек е станало по-широко разпространено от името на Ким Чен Ун. Той потвърждава:
„Тогава почувствах, че Джан Сонг-таек няма да издържи дълго. Чувствах, че ще бъде изгонен в провинцията.“
Но в същото време севернокорейските държавни медии обявиха през декември 2013 г., че Джанг е екзекутиран. Ким коментира това така:
„Бях повече от изненадан, това беше фатален удар и бях ужасен. Веднага почувствах опасност за живота си. Знаех, че вече не мога да съществувам в Северна Корея.“
Ким се намира в чужбина, когато научава от вестниците за екзекуцията. Той решава да направи план за бягство със семейството си в Южна Корея. И говори за това:
„Да изоставя страната си, където е гробът и семейството на предшественика ми, и да избягам в Южна Корея, която по онова време за мен беше чужда земя, беше най-лошото страдание, причинено от емоционален стрес.“
Дори зад тъмните му очила виждам, че споменът е труден за него, пише журналистът на „BBC“. Единственият въпрос, който продължавам да задавам по време на многото ни срещи, в продължение на много часове, беше защо е решил да говори сега. А Ким споделя:
„Това е единственото задължение, което мога да изпълня. От сега нататък ще бъда по-активен, за да освободя моите северни братя от хватката на диктатурата и те да се насладят на истинската свобода.“
В Южна Корея има повече от 30 000 дезертьори. Само малцина решават да говорят с медиите. Колкото по-известен сте, толкова по-голям е рискът за вас и вашето семейство. Има и много в Южна Корея, които се съмняват в репутацията на избягалите за живота си. В края на краищата как може някой наистина да провери техните истории?
Ким живее изключително необичайно. Неговият разказ трябва да се чете като част от историята на Северна Корея – не цялата. Но неговата история ни предлага поглед вътре в режим, малцина, от които са в състояние да избягат, и ни казва нещо за това какво е необходимо, за да оцелее режимът. Той казва още:
„Политическото общество на Северна Корея, тяхната преценка, техните мисловни процеси, всички те следват убеждението за крайно подчинение на Върховния лидер. В продължение на поколения той произвежда „лоялно сърце.“
Интересно е и времето на това интервю. Ким Чен Ун намекна, че може да е готов да разговаря с Южна Корея в близко бъдеще, ако бъдат изпълнени определени условия. Но и тук Ким предупреждава: „Минаха години, откакто дойдох тук, но Северна Корея изобщо не се промени. Стратегията, която създадохме, продължава. Това, което трябва да знаете, е, че Северна Корея не се е променила дори с 0,01%.“
