Истинските отговори идват сами само, когато умът е утихнал и пуст. Ако умът е тревожен, напрегнат или копнеещ за нещо, отговорите няма да дойдат. Или ще дойдат фалшиви отговори. Всъщност, истинските отговори са винаги при нас, но умът ги изкривява, изопачава, замъглява… И вследствие на това, те вече не са верни, и не са истински. Веднага щом пожелаем да си отговорим на нещо, което страстно ни интересува се намесва ума със своята логика, опит, познание, желания.
Примерно, ако искаме да знаем неща отвъд житейския си опит и които не са в човешката ни памет, а са в Духа, ние би следвало а се насочим към Духа си. Но за да имаме истинска и точна информация, умът ни трябва да е пуст и безпристрастен.
Често си задаваме въпросите: Кой съм? Откъде идвам? или Защо съдбата ми е такава?
Докато търсим отговорите на въпросите в човешката си памет, нищо няма да можем да разберем или да узнаем. За да получим тези отговори ще се наложи да успокоим ума си, за да е умиротворен и безмълвен. Тогава можем да се насочим към себе си. Да се концентрираме в Духа си, но без да бързаме, защото това отново ще провокира мисли и емоции.
Чистото, Истинското знание ще го получите само, ако можете да останете в Пустотата.
Иначе ще се получат комични ситуации, и като искате да видите нещо чрез Духа си, ще виждате само това, което умът ви желае. Не случайно тези, които се подлагат на регресия казват, че са били принцове, принцеси, крале и още неща, които умът им фантазира и което те желаят да са били. Чрез регресия много рядко може да получите автентично истинско знание, тъй като не сте безпристрастни и умът ви – подсъзнанието ви “вижда” това, за което мечтаете. Тези процедури за връщане в миналото могат да бъдат успешни само, ако преди това сте постигнали спокойствие на ума, безпристрастност и в готовност да приемете всичко, т.е. да ви е все едно.
Иначе всичко ще се окаже само добри фантазии и постепенно надграждане на илюзии!
Ако желаете да имате такива знания, то най-правилният подход би бил да преминете към техниката за успокояване на ума.
След като можете да стоите в Пустотата необезпокоявани от ума и неповлияни от никакви пристрастия и отвращения, тогава ще сте готови да потънете в Духа и да имате истинските отговори на това, което ви интересува.
Успокояването на ума не непосилна задача, но се изисква постоянство.
Един Дзен ум не се трогва нито от доброто, нито от злото, което го е съпътствало в миналото, или от положението, в което са намира сега или ще е в бъдеще.
Или както гласи Дзен поговорката:
„Дзен няма за цел да изпрати хората в Рая.
Дзен има за цел да направи хората такива, че дори да отидат в Ада, никой да не може да им причини страдание“
Когато човек е с ум пуст и стабилен в Първоизточника си, нито физическата болка, нито психическата или душевна болка имат власт над него.
Ако искаме да изчистим и успокоим ума си медитацията е задължителна:
Медитирайки, ние наблюдаваме ума си без да участваме в мислите, които ще се появяват. Оставяме мислите да идват, да стоят и да отминават. Не се намесваме в тях, не ги гоним, не ги оценяваме като добри или лоши. Също не им отдаваме значение. Стоейки наблюдавайки ги без да им се въвличаме в тях, те утихват. Така умът става пуст и умиротворен. Един спокоен ум е много добър слуга, а един тревожен, пристрастен и бурен ум е лош съветник и тираничен господар.
Следвайки Вътрешната си Същност човек върви в стъпките, в Пътя на Безграничната Вселена.
