Европейският парламент приветства стратегията „От фермата до трапезата“. Евродепутатите подчертаха колко е важно да се установят устойчиви и здравословни храни с оглед постигане на целите на Европейския зелен пакт, включително по отношение на климата, биологичното разнообразие, нулевото замърсяване и общественото здраве.
Евродепутатите подчертаха необходимостта от по-голяма устойчивост на всеки етап от веригата за доставки на храни. Те отново изтъкнаха, че е важна ролята на всеки участник — от земеделския стопанин до потребителя. За да се гарантира, че земеделските стопани могат да получават справедлив дял от печалбата от устойчиво произведени храни, членовете на ЕП искат Комисията да увеличи усилията си, включително чрез адаптиране на правилата за защита на конкуренцията, за укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата на доставки.
Другите препоръки включват:
По-здравословна храна:
– научно обосновани препоръки на ЕС за здравословно хранене, включително задължителен хранителен етикет на опаковката;
– трябва да се обърне внимание на проблема с прекомерната консумация на месо и на храни с голяма степен на преработка, както и на други продукти с високо съдържание на сол, захар и мазнини, включително чрез определяне на максимални нива на прием.
Пестициди и защита на опрашителите
– подобряване на процеса на одобрение на пестициди и по-ефективен мониторинг на прилагането с цел защита на опрашителите и опазване на биологичното разнообразие;
– задължителни цели за намаляване на употребата на пестициди. Държавите членки следва да изпълняват целите чрез своите стратегически планове по ОСП [28] .
Емисии на парникови газове.
– пакетът „Подготвени за цел 55“ до 2030 г. [29] трябва да регулира и да определи амбициозни цели за емисиите от селското стопанство и свързаното с него земеползване, включително строги критерии за енергията, произведена от възобновяеми източници на основата на биомаса;
– естествените въглеродни поглътители трябва да бъдат възстановени и укрепени.
Хуманно отношение към животните:
– необходимост от общи, научно обосновани показатели за хуманно отношение към животните с оглед на по-голяма хармонизация в рамките на ЕС;
– нужна е оценка на настоящото законодателство на ЕС, за да се види дали са необходими промени;
– постепенно прекратяване на използването на клетки в животновъдството в ЕС;
– животински продукти с произход извън ЕС следва да бъдат разрешени само ако стандартите на съответните страни на произход са съобразени с изискванията на ЕС.
Биологично земеделие:
– делът на обработваната по биологичен начин земя в ЕС следва да се увеличи до 2030 г.;
– необходимост от инициативи за стимулиране на търсенето – насърчаване, обществени поръчки и фискални мерки.
Резолюцията беше приета с 452 гласа „за“, 170 „против“ и 76 „въздържал се“.
След гласуването, Херберт Дорфман (ЕНП, Италия), докладчик на комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI), заяви:
„Отговорността за по-устойчиво селско стопанство трябва да бъде съвместно усилие на земеделските стопани и потребителите. Нашите стопани вече вършат чудесна работа. Когато с право ги помолим да намалят допълнително употребата на пестициди, торове и антибиотици, ние трябва и да ги подкрепим, така че да предотвратим положение, при което производството просто ще се изнесе извън ЕС. Гарантирането на наличието на храни на разумни цени трябва да продължи да бъде приоритет.“
Аня Хазекамп (Левица, Нидерландия), докладчик на комисията по околна среда,обществено здраве и безопасност на храните (ENVI), коментира следното:
„Настоящите политики на ЕС стимулират вредни за околната среда селскостопански модели и проправят пътя за внос на произведени по неустойчив начин продукти. Предлагаме конкретни мерки за връщане на продоволствената ни система обратно в рамките на пределните възможности на планетата, като стимулираме местното производство на храни и като изоставим интензивното животновъдство и отглеждането на монокултури с висока употреба на пестициди. Устойчивата продоволствена система също е от решаващо значение за бъдещето на земеделските стопани.“
