Китай и САЩ са двата най-големи източника на парникови газове в света, така че всеки опит за справяне с климатичната криза трябва да бъде с свързан със значително намаляване на количеството вредни емисии. Емисиите, отделяни от Китай са над два пъти по-високи от тези на САЩ, но в исторически план САЩ са отделяли повече емисии от всяка друга страна в света, пише „CNN“.
Има много фактори, които трябва да се вземат предвид, когато се преценява доколко дадена страна отговаря на изискванията за климата. Това ще бъде обсъдено тази неделя в Глазгоу, Шотландия по време на срещата на върха, посветена на въпросите, свързани с климата COP26, която ще се проведе с участието на лидерите на страните. Климатичните цели на САЩ и Китай ще бъдат сред ключовите теми, които ще бъдат засегнати.
През 2006 г. Китай надмина САЩ като най-голям източник на въглероден диоксид (CO2) в света – най-разпространеният парников газ в атмосферата. През 2019 г., последната година преди пандемията, количеството на емисиите на парникови газове в Китай беше почти 2,5 пъти по-голямо от това на САЩ и повече от това на всички развити страни в света взети заедно, според анализ на „Rhodium Group“.
По отношение на CO2 еквивалента – широко използван начин за измерване на всички парниковите газове, като се приеме хипотетично, че те съдържат само въглероден диоксид, Китай е отделил 14,1 милиарда метрични тона през 2019 г. Това е повече от една четвърт от общите емисии в света. За разлика от азиатската страна, САЩ са отговорни за отделянето на 5,7 млрд. тона, което представлява 11% от общите емисии в световен мащаб, следвани от Индия (6,6%) и Европейския съюз (6,4%).
Когато учените измерват емисиите на парникови газове, те разглеждат общия обем на емисиите, които дадена страна отделя във въздуха на собствената си територия всяка година. Тези емисии се дължат на всичко, което се задвижва от изкопаеми горива, включително шофирането на автомобили, задвижвани с бензин, полетите във въздушния транспорт, отоплението и осветлението на сгради с енергия, произведена от въглища, природен газ или нефт, както и захранването на различни операции в промишлеността. Включени са и други източници, като например увеличените емисии, вследствие на обезлесяване.
САЩ са най-големият замърсител в исторически план
Емисиите, отделяни в миналото, са тясно свързани с настоящите нива на глобално затопляне. Въпреки че днес Китай е най-големият замърсител в света, доскоро САЩ бяха начело в това отношение сред всички останали държави. От 1850 г. насам САЩ са отделили общо почти два пъти повече въглероден диоксид в сравнение с Китай. Трябва да се отбележи също, че нито една страна в света не е изпуснала в атмосферата повече парникови газове от САЩ.
Макар че в наши дни Китай е най-големият замърсител в света, той невинаги е бил такъв. Това е важно за общата картина, тъй като емисиите, отделени дори преди стотици години, са допринесли значително за глобалното затопляне днес. От началото на индустриалната революция светът се е затоплил с 1,2 градуса по Целзий, а според учените трябва да запазим температурата до 1,5 градуса, за да предотвратим влошаването на последиците от климатичната криза.
Въглеродните емисии, отделяни от Китай, започват да се увеличават през 2000 г. с бързото развитие на страната. Напредналите страни, като САЩ, Обединеното кралство и много други европейски държави, също са започнали да се индустриализират бързо и да отделят вредни газове, които оказват негативно въздействие върху климата. Голяма част от съвременните удобства във всяка развита нация са за сметка на климата.
От 1850 г. насам Китай е изхвърлил 284 милиарда тона въглероден диоксид в атмосферата, сочи нов анализ на „Carbon Brief“, британска организация, която се занимава с въпросите, свързани с климата, енергетиката и политиката в световен мащаб. САЩ, от друга страна, са се индустриализирали десетилетия по-рано и са изхвърлили 509 милиарда тона въглероден диоксид – два пъти повече. Китай е огромна страна с население, нарояващо 1,4 милиарда души, така че е логично тази страна да излъчва по-голямо количество емисии от по-малките нации.
Въпреки това когато сравните емисиите на глава от населението, средностатистическият китаец излъчва доста по-малко вредни газове в сравнение със средностатистическия американец. През 2019 г. емисиите на глава от населението в Китай са достигнали 10,1 тона. За сравнение, в САЩ те са били 17,6 тона, според данни на „Rhodium Group“. Това отчасти се дължи на начина на живот на двата народа. Американците печелят повече пари, притежават повече автомобили с газ и летят повече от средностатистическия китаец, според докла на „Climate Transparency“, публикуван по-рано тази година.
В енергийно отношение Китай и САЩ са приблизително еднакви. Вятърната, слънчевата, водната енергия, геотермалната енергия, както и биомасата и отпадъците съставляват 10% от потреблението на енергия в Китай. Почти половината от този процент обаче е от биомаса, т.е. енергия, получена от вещества, които наскоро са били живи, като дървесина от дървета, водорасли или животински екскременти. Някои експерти и учени твърдят, че невинаги тази енергия е възобновяема наистина. САЩ не са особено далеч от Китай – с 9% възобновяема енергия. Разликата се дължи на факта, че Китай използва много повече енергия като цяло, в реално изражение нацията е произвела повече възобновяема енергия от САЩ.
Според доклад от 2020 г. Китай е произвел 745 000 гигаватчаса енергия от вятъра и слънцето, а САЩ са произвели 485 000 гигаватчаса. Освен това Китай е изградил огромни слънчеви и вятърни ферми, произвеждащи повече слънчеви фотоволтаични и вятърни турбини, отколкото всяка друга нация. Той също така може да се похвали с най-големия пазар на електрически превозни средства, като заема 38,9% от световния дял от продажбите на електрически автомобили, докато САЩ заемат 9,9%, гласи доклад, посветен на възобновяемите източници.
И така, какво е решението?
В перспектива плановете на САЩ за борба с изменението на климата са по-амбициозни от тези на Китай. Президентът на САЩ Джо Байдън обеща страната да намали поне наполовина емисиите до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. Китай от своя страна, е на различен етап на развитие, така че това също трябва да бъде фактор при определянето на справедливия дял на страната в борбата с климатичната криза. Китай е по-напреднал от САЩ и по отношение на възобновяемите енергийни източници.
Експертният анализ, известен като „Climate Action Tracker“, който синтезира целите на страните, оценява вътрешните политики на САЩ като по-добри от тези на Китай, като според данните страната е почти напът да ограничи глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. При последното определяне на справедливия дял на всяка страна в общите глобални усилия, и двете нации са получили оценка, определена като „крайно недостатъчни усилия“. С други думи, нито една от страните до момента не е успяла да намали достатъчно количеството въглерод, което излъчва, което означава също, че преходът към възобновяеми източници на енергия не е достатъчно бърз, за да ограничи затоплянето до 1,5 градуса.
