Днес честваме един от най-родолюбивите празници – Деня на народните будители. Това е общобългарски празник, който ознаменува делото на българските просветители, книжовници и революционери. На този ден почитаме и стремежът към образование и книжовност.
В исторически план именно духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободителното движение. Тук основна роля изиграва написаната от Паисий Хилендарски „История славянобългарска“.
Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски. Той е почитан за покровител на българския народ и държава.
През 1922 година Стоян Омарчевски, по това време министър на народното просвещение, по инициатива на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет 1 ноември да бъде определен за Деня на народните будители. Това решение е одобрено и на 28 юли 1922 година Министерството на народното просвещение издава окръжно, с което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.
Постановлението на правителството на Стамболийски за обявяването на празника излиза на 31 октомври същата година. По-късно това решение е облечено и в законова форма, която е подписана от цар Борис III.
По-късно комунистическият режим отменя честването на празника през 1945 година. Това е част от пропагандата и цензурата, които налага тази власт в страната в продължение на десетилетия.
След дълго прекъсване празникът отново е приет с промени в Кодекса на труда на 28 октомври 1992 година.
