Над 100 световни лидери обещават да повлияят сериозно и да сложат край на процеса по обезлесяване до 2030 г., в първото мащабно споразумение от много време насам в областта на климата, което предстои да бъде подписано в рамките на днешния ден, по време на срещата на върха, известна като COP26. Бразилия, страна в която големи участъци с тропическите гори са изсечени, ще бъде сред подписалите споразумението. Поетият ангажимент предвижда инвестирането на близо 14 милиарда британски лири (19,2 милиарда долара) публични и частни средства, пише „BBC“.
Експертите приветстваха този ход, но предупредиха, че предишното споразумение от 2014 г. изобщо не е решило проблема с обезлесяването, затова сега е от ключово значение обещанията да бъдат изпълнени. Както е известно, масовото изсичане на дърветата допринася за влошаване на климатичните промени, тъй като води до изчерпване на горските ресурси, които поглъщат огромни количества от бързо затоплящия се въглероден диоксид.
Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън, който е домакин на световната среща на върха, която се провежда в Глазгоу, обяви предстоящото споразумение като „забележително споразумение за защита и възстановяване на горите на Земята“. По този повод той коментира още: „Тези страхотни изобилстващи екосистеми – тези катедрали на природата, са белите дробове на нашата планета.“
Двуседмичната среща на върха в Глазгоу несъмнено е решаваща, тъй като климатичните промени спешно трябва да бъдат овладени. Държавите, които твърдят, че ще подпишат сделката, включително Канада, Бразилия, Русия, Китай, Индонезия, Демократична република Конго, САЩ и Обединеното кралство, съставляват около 85% от горите в световен мащаб. Част от предвидените финансови средства ще бъдат изразходени за възстановяване на повредените земи, овладяване на горските пожари и подкрепа на силно засегнатите общности в развиващите се страни.
Правителствата на 28 нации ще се ангажират и с елиминиране на процеса по обезлесяване от някои световни индустрии като хранително-вкусовата промишленост и търговията с храни, както и добива на някои селскостопански продукти като палмово масло, соя и какао. Тези индустрии водят до загуба на гори, тъй като налагат изсичане на дървета, за да се направи място за паша на животните или за отглеждане на въпросните култури. Наред с това, се очаква над 30 от най-големите компании в света също да поемат ангажимент да прекратят инвестициите в дейности, свързани с обезлесяването.
Проф. Саймън Люис, експерт по климата и горите в Университетския колеж в Лондон, коментира: „Добра новина е, че ще имаме политически ангажимент за прекратяване на обезлесяването, поет от толкова много страни, както и отпускане на щедро финансиране, за да продължим напред в това пътуване“. Въпреки това той напомни пред BBC, че светът е дал подобни обещания и през 2014 г. в Ню Йорк, които обаче изобщо не са довели до ограничаване на обезлесяването.
Както вече беше обявени, сред подписалите сделката ще бъдат редица ключови държави. Индонезия е най-големият износител в света на палмово масло, продукт, който в днешно време може да бъде открит във всичко – от шампоани до бисквити. Производството на тези продукти води до унищожаване на много дървета и загуба на значителна територия за коренното местно население. Огромните естествени гори на Русия също са много важни за запазване на баланса, свързан с обезлесяването, тъй като там растат повече от една пета от дърветата на планетата, които имат способността да улавят над 1,5 милиарда тона въглероден диоксид годишно. В най-голямата тропическа гора на планетата, Амазонка, обезлесяването достигна невиждан мащаб през последните години, особено през 2020 г. при управлението на бразилския президент Жаир Болсонаро. Много хора, живеещи в Амазонка, включително в нейните градски райони, зависят от гората за препитанието си и сега се нуждаят от подкрепа при намирането на нови източници на доходи.
На втория ден от двуседмичната среща на върха за климата САЩ и ЕС също обявиха, че възнамеряват да стартират инициатива, която има за цел да стимулира глобалните усилия за намаляване на емисиите на метан, парников газ, който идва от редица източници, включително добив на изкопаеми горива и животновъдство. Десетки държавни лидери ще се присъединят към обещанието, което ангажира страните да намалят емисиите си на газ с 30% до 2030 г. В деня на откриването на конференцията в Глазгоу Индия обеща да намали своите емисии на парникови газове до нетни нулеви стойности до 2070 г., което предизвика недоволство сред представителите на останалите нации, които се надяват да постигнат тази цел до 2050 г.
Извън конференцията активистката в областта на климата Грета Тунберг се обърна към младите протестиращи и заяви, че политиците, присъстващи на COP26, се преструват, че приемат бъдещето сериозно. След това тя призова лидерите да сложат край на празните приказки.
Според настоящите прогнози светът е напът да се затопли с 2,7 градуса по Целзий до 2100 г, което според ООН ще доведе до „климатична катастрофа„.
