Съществуват ли чудеса и къде може да ги открием? Само вяра ли е нужна или наистина има сила, която ни помага в най-трудните моменти? Има ли значение каква религия изповядваме, за да ни се случи нещо неземно и необяснимо?
Единственият действащ манастир в Странджа е разположен в наистина див и слабонаселен район, което му придава особен чар и загадъчност. Голямобуковският манастир „Св. Животоприемен източник“, наричан още и „Света Петка“, се намира на около 4 км източно от село Голямо Буково и на 50 километра от Бургас.
Манастирът е основан през XII век върху основите на древно светилище. Смята се, че именно той бил „Парорийският манастир“, в който се оттеглил прочутият исихаст Григорий Синаит, където той основал своя школа. Местните разказват, че селянин от село Голямо Буково – Коста Янов, който бил болен от неизличима болест, пил от водата, която извира от това място и оздравял. Мъжът посочил откъде я е взел и точно там е бил изграден манастирът – върху самия извор. Лековитата вода извира под олтара на църквата и е наречена още – „Сълзите на Богородица“.
През втората половина на XIX век манастирът бил възстановен, оттогава са построени манaстирската църква и жилищните сгради. Храмът бил изграден през 1876 година, а стенописите са подновени след 1990 година. В олтара му има аязмо, наречено „Живоприемний източник“. Предприемчивите монаси превърнали светата обител в най-голямото земевладелско стопанство по тези места, което владеело над 1000 декара ниви. Манастирът е бил обявен за паметник на културата през 1954 година. Обителта представлява комплекс от църква, двуетажен каменен метох, едноетажна жилищна сграда и камбанария.
Още с приближаването на това свято място, всеки човек може да усети неговата сила. В манастира ни посреща отец Александър Янев, който разказа пред Искра.бг за невероятните лечебни свойства на водата. Той сподели за чудодейната й сила:
„В манастира преди време дойде жена, която е изгубила плода си още в утробата. Лекарите й казали, че трябва да стане чудо, за да има по нормален начин деца. Тя ме попита дали може да се направи нещо и какво. Аз й прочетох молитва, казах й да застане до иконата, която е нарисувана от 1883 година, да се мие от водата и да продължава да чете молитвата. Сега тя вече има второ дете.„
Отец Александър разказва и за друг случай, който е го е впечатлил още повече. Свещеникът споделя, че при него са дошли хора, които са посетили манастира и са налели вода. Те са я занесли на техен болен приятел – мюсюлманин. Мъжът е имал кожен проблем на лицето, който след измиването си с водата се е излекувал напълно. Светият човек отбеляза:
„Бог не избира според различните вероизповедания, а от това кой има нужда от него. Мюсюлманинът е повярвал, че точно тази вода ще му помогне и чудото е станало. Чудесата се случват, когато вярваме в тях, а когато отричаме всичко, Бог ни наказва с изпитания.„
Отец Янев се моли да има повече хора, които да посетят манастира, за да може лечебната вода да им помогне. Той съветва хората да не губят вярата в себе си каквито и изпитания да им се случват.
