Парвана Малик, 9-годишно момиче с тъмни очи и румени бузи, се кикоти с приятелите си, докато играят на въже на прашна поляна, пише „CNN“. Но смехът на Парвана изчезва, когато се връща у дома – малка колиба с мръсни стени, която ѝ напомня за съдбата ѝ: тя е продадена на непознат като дете булка.
Мъжът, който иска да купи Парвана, казва, че е на 55, но за нея той е „старец“ с бели вежди и гъста бяла брада, споделя тя пред „CNN: на 22 октомври. Момичето се притеснява, че той ще я бие и ще я принуди да работи в неговата къща. Родителите ѝ обаче казват, че нямат избор. В продължение на 4 години семейството на момичето живее в афганистански лагер за разселване в северозападната провинция Баджис, оцелявайки с хуманитарна помощ и черна работа, печелейки по няколко долара на ден. Но животът стана по-труден, откакто талибаните поеха властта в Афганистан на 15 август.
Тъй като международната помощ спира малко по малко и икономиката на страната се срива, семейството на Парвана не може да си позволи основни нужди като храна. Баща ѝ вече е продал 12-годишната ѝ сестра преди няколко месеца. Парвана е едно от многото млади афганистански момичета, продадени за брак, тъй като хуманитарната криза в страната се задълбочава. Гладът кара някои семейства да вземат сърцераздирателни решения, особено с наближаването на зимата. Родителите дадоха на „CNN“ пълен достъп и разрешение да се говори с децата и да се покажат лицата им, защото казват, че не могат сами да променят случващото се, уточнява изданието. Мохамад Найем Назем, активист за правата на човека в Баджис, споделя:
„Ден след ден се увеличава броят на семействата, които продават децата си. Липсата на храна, липсата на работа…, семействата смятат, че трябва да направят това.“
Невъзможен избор
Абдул Малик, бащата на Парвана, не може да спи през нощта. Преди продажбата той каза на „CNN“, че е „счупен“ от вина, срам и притеснение. Той е опитал да избегне да я продаде – пътува до столицата на провинцията Кала-е-Нау, за да търси безуспешно работа, дори заема „много пари“ от роднини, а съпругата му прибягва да моли други жители на лагера за храна. В крайна сметка мъжът преценява, че няма избор, ако иска да изхранва семейството си. Пред телевизията той казва:
„Ние сме осем членове на семейството. Трябва да продам, за да запазя живи другите членове на семейството.“
Парите от продажбата на Парвана ще издържат семейството само за няколко месеца, преди Малик да трябва да намери друго решение, признава самият той. Парвана от своя страна каза, че се надява да промени мнението на родителите си – тя е мечтала да стане учителка и не е искала да се откаже от образованието си. Но молбите на момичето се оказват напразни. На 24 октомври Корбан, купувачът, който има само едно име, пристигна в дома ѝ и предаде 200 000 афганистана (около 2200 долара) под формата на овце, земя и пари на бащата на Парвана. А бащата на момичето Абдул Малик го изпрати с думите:
„Това е твоята булка. Моля те, погрижи се за нея… моля те, не я бий.“
Корбан не описа продажбата като брак, като каза, че вече има жена, която ще се грижи за Парвана, сякаш е едно от собствените им деца. Корбан каза:
„Парвана беше евтина, а баща ѝ беше много беден и той се нуждае от тези пари. Тя ще работи в моя дом. Няма да я бия. Ще се отнасям към нея като към член на семейството. Ще бъда мил.“
Парвана, облечена в черно покривало за глава с цветен венец на шията си, скри лицето си и хленчеше, докато разплаканият ѝ баща разговаря с Корбан. Той от своя страна се съгласи, след това хвана Парвана за ръката и я изведе през вратата. Докато си тръгваха, баща ѝ гледаше след тях, Парвана зарови краката си в пръстта и се опита да се отдръпне – но нямаше полза от действията ѝ. Тя беше завлечена до чакащата кола, която бавно потегли.
„Абсолютен катаклизъм“
След превземането на талибаните, истории като тази на Парвана стават все по-често явление. Въпреки че сключването на брак с деца под 15 години е незаконно в цялата страна, това все пак е честа практика от години, особено в по-селските части на Афганистан. И се разпространи още повече през август заради широко проблем с глад и отчаяние. Повече от половината население е изправено пред остра продоволствена несигурност, според доклад на ООН, публикуван тази седмица. А повече от 3 милиона деца под 5 години са изправени пред остро недохранване през следващите месеци. През цялото време цените на храните растат, банките остават без пари, а работниците остават без заплащане.
Близо 677 000 души са били разселени тази година поради бойни действия, според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (UNOCHA). Много от тях живеят в палатки и колиби в лагери за вътрешно разселване като семейството на Парвана.
„Това е абсолютно катаклизъм“, каза Хедър Бар, асоцииран директор на отдела за правата на жените в Human Rights Watch. Тя допълва:
„Нямаме месеци или седмици, за да спрем тази извънредна ситуация… ние вече сме в извънредна ситуация.“
Проблемът е особено остър за афганистанските момичета, които остават вкъщи и гледат как братята им се връщат в средното училище след превземането на талибаните. От своя страна талибаните заявиха, че работят по план, който да позволи на момичетата също да се завърнат, но не казаха кога това може да се случи или какви условия могат да бъдат наложени. Несигурността, съчетана с нарастващата бедност, тласна много момичета към брачния пазар. Хедър Бар коментира това така:
„Докато едно момиче ходи на училище, семейството ѝ инвестира в нейното бъдеще. Веднага щом едно момиче отпадне от образованието, изведнъж става много по-вероятно, че ще се омъжи.“
И след като едно момиче бъде продадено за булка, шансовете му да продължи образованието си или да тръгне по независим път са близки до нула. Вместо това тя е изправена пред много по-тъмно бъдеще.
Без достъп до контрацепция или услуги за репродуктивно здраве, близо 10% от афганистанските момичета на възраст от 15 до 19 години раждат всяка година, според Фонда на ООН за населението (UNFPA). Много от тях са твърде млади и могат да се сблъскат с усложнения при раждане поради недоразвитите си тела – процентите на смъртност, свързана с бременността за момичета на възраст от 15 до 19 години, са повече от два пъти по-високи от процента при жените на възраст от 20 до 24 години, според UNFPA .
„Не искам да напускам родителите си“
Магул, 10-годишно момиче в съседната провинция Гор, плаче всеки ден, докато се готви да бъде продадена на 70-годишен мъж, за да уреди дълговете на семейството си. Родителите ѝ са взели назаем 200 000 афганистана (2200 долара) от съсед в тяхното село, но без работа или спестявания, те нямат начин да върнат парите. Купувачът е завлякъл бащата на Магул, Ибрахим, в талибански затвор и го е заплашил, че ще го остави в затвора, защото не е изплатил дълга си. Ибрахим, който носи само едно име, каза, че е обещал на купувача, че ще плати след месец. Но сега времето изтича. Ибрахим споделя:
„Не знам какво да правя. Дори да не му дам дъщерите си, той ще ги вземе.“
Майката на Магул Гюл Афроз се чувства също толкова безпомощна. А нейните думи са:
„Моля се на Бог да минат тези лоши дни.“
Подобно на Корбан, купувачът твърди, че няма да малтретира Магюл и че тя просто ще помогне за готвене и почистване в дома му. Но уверенията са кухи пред лицето на заплахите му срещу семейството на Магул. Ридаейки на пода в дома си, Магюл споделя:
„Наистина не го искам. Ако ме накарат да отида, ще се самоубия. Не искам да напускам родителите си.“
Подобна е ситуацията и за деветчленно семейство в провинция Гор, което продава две дъщери, на 4 и 9 години. Бащата няма работа, както повечето хора в лагера за разселени лица, но е изправен пред още по-тежка съдба… Той е готов да продаде момичетата за 100 000 афганистана (около 1100 долара) всяко. 4-годишната Зейтън, с тънък бретон и големи кафяви очи, споделя пред “CNN”, че знае защо се случва това:
„Защото сме бедно семейство и нямаме храна за ядене“.
Тяхната баба Рокшана е обезумяла. През сълзи тя казва:
„Ако имаме храна и има кой да ни помогне, никога няма да направим това. Нямаме избор.“
Международното финансиране пресъхна
Местните талибански лидери в Баджис казват, че планират да раздават храна, за да спрат семействата да продават дъщерите си. Маулавай Джалалудин, говорител от Министерството на правосъдието на талибаните, заяви:
„След като изпълним този план, ако продължат да продават децата си, ще ги вкараме в затвора.“
Но проблемът се простира далеч не само в района Баджис. И с наближаването на зимата, както талибаните, така и хуманитарните групи молят за повече помощ, надявайки се, че това може да спре нарастването на детските бракове.
Бързото превземане на Афганистан от страна на талибаните, след като Съединените щати и техните съюзници се оттеглиха, накара международната общност да спре помощта за развитие – пари, които бяха жизненоважни за поддържането на икономиката на страната и ключовите услуги. Държавите и многостранните институции не са склонни да подновяват обещанията от страх да не изглеждат легитимиращи талибаните като лидери на Афганистан.
Тъй като икономиката на страната е близо до колапс, донорите на ООН обещаха повече от 1 милиард долара хуманитарна помощ през септември, от които 606 милиона долара ще задоволят най-неотложните нужди на афганистанците. По-малко от половината от обещаните средства обаче са получени, като някои държави-членки все още не са платили, според говорител на UNOCHA.
Няколко от семействата и експертите „CNN“ говориха с изразено разочарование от недостига на помощ по време на най-тежкия час за страната. Изабел Мусар Карлсен, ръководител на офиса на UNOCHA, подчерта, че хуманитарните работници все още са на място, осигуряват помощ и подпомагат болници – но това не е достатъчно. Карлсен потвърди:
„Като не освобождават средствата (за развитие), които държат от талибанското правителство, това са уязвимите, бедните, тези млади момичета страдат.“
Бар и Карлсен признаха необходимостта световните лидери да държат талибаните отговорни за нарушения на правата на човека – но предупредиха, че колкото по-дълго Афганистан остава без помощ за развитие или инжектирана ликвидност, толкова повече семейства са изправени пред смъртта от глад и толкова повече момичета ще бъдат вероятно продадени. Талибаните също призоваха за помощ. Директорът на лагер за вътрешно разселване в провинция Гор заяви:
„Талибаните искат от хуманитарните агенции да се върнат в Афганистан и да помогнат на тези хора. Моля международната общност и агенциите за помощ, преди да дойде зимата, да дойдат и да помогнат.“
Обратно в афганистанския лагер за разселване в провинция Баджис, Малик не си прави илюзии относно това какво означава продажбата за дъщеря му – или какво означава мрачната ситуация за бъдещето на семейството му. Корбан каза, че ще използва дъщеря си като работничка, а не като булка, но Малик знае, че няма контрол върху това, което се случва с нея сега. Пред телевизията Малик сподели:
„Старецът ми каза: „Плащам за момичето. Не е твоя работа какво правя с нея… това е моя работа.“
Зловещото предупреждение му тежи особено много, докато обмисля мрачните дни, които му предстоят. Студът се прокрадва, а сняг вече е започнал да покрива части от страната. Когато парите от продажбата на Парвана се изчерпат, той ще се върне на изходната позиция – с три дъщери и син, които все още са вкъщи и които трябва да изхранва. Мъжът каза:
„Както виждам, ние нямаме бъдеще – нашето бъдеще е унищожено. Ще трябва да продам още една дъщеря, ако финансовото ми положение не се подобри – вероятно 2-годишното.“
