Китайският лидер Си Дзинпин се готви да се кандидатира за трети мандат, но той сякаш е зает повече с миналото, а не с бъдещето. Когато над 300 членове на китайския политически елит се съберат в Пекин по-късно тази седмица, основната им задача ще бъде да обсъдят проект за резолюция относно историята на страната, определяща „основните постижения и историческия опит„ на управляващата Комунистическа партия от нейното основаване преди 100 години до ден днешен, пише „CNN“.
Дневният ред на най-важното заседание на Централния комитет преди смяната на ръководството, която се случва два пъти в десетилетието, през есента на следващата година, е внимателно и целенасочено подбран. Това говори много за значението, което Си Дзинпин придава на партийната история и на собственото си място в нея. В известен смисъл тази мания по историята се корени в традиция, датираща от древен Китай. В продължение на векове китайските императорски дворове са назначавали историографи, които да документират възхода на даден император, което често е свързано със събиране на факти и пренаписване на историята на неговия предшественик.
За Китайската комунистическа партия историята или по-скоро някои нейни преработени версии, вероятно ще се окажат изключително полезни. Такъв е случаят например при предполагаемите „исторически претенции“ на Китай към някои спорни територии и води, тъй като чрез документирани данни страната би могла да подкрепи аргументите си за съвременен суверенитет, а разказите за така наречения „век на унижението“ от страна на чужди сили през 1949 г. са се превърнали в основен източник на легитимност за управляващата партия. Според настоящите лидери на партията загубата на контрол над тези разкази и исторически данни би могла да доведе до катастрофални последици.
Разпадането на Съветския съюз – строга поучителна история, цитирана от Си Дзинпин отново и отново, по негови думи се дължи отчасти на „историческия нихилизъм“ или на отхвърлянето на съветското наследство от страна на управляващия елит. По тази причина Китайската комунистическа партия ревностно пази собствената си история, като „изчиства“ умишлено по-тъмните глави от бурното си минало и изтрива от обществената памет особено чувствителните епизоди. Трябва да се отбележи обаче, че предстоящата „резолюция за историята“ не е само за прекрояване на миналото на партията. Още по-важно е, че това е начин президентът да затвърди властта и превъзходството си в настоящето, както и да проектира дълготрайната си сила и влияние в бъдещето.
От основаването си Китайската комунистическа партия е издала само две такива резолюции, представени от двамата най-влиятелни предшественици на Си Дзинпин – Мао Цзедун и Дън Сяопин. С издаването на своя собствена резолюция Дзинпин се стреми да затвърди статута си на велик лидер на нивото на тези предшественици. Той вече е успял да създаде своя собствена едноименна политическа теория и да я впише в устава на партията – привилегия, която преди това е била запазена само за Мао и Дън.
Засега не са известни много подробности за резолюцията освен очакванията, че тя най-вероятно ще бъде приета от партийния елит тази седмица. Заглавието на документа показва, че той е по-тържествен и насочен към бъдещето в сравнение с предишните две резолюции, които бяха насочени към изясняване на проблемите или грешките от близкото минало, допуснати от Китай. Независимо от подробностите обаче политическите експерти са единодушни, че резолюцията ще затвърди авторитета на лидера и ще го постави убедително начело на партията в обозримото бъдеще. Както се казва в известния цитат на Джордж Оруел от политическия му роман „1984“, гласящ: „Който контролира миналото, контролира бъдещето, а който контролира настоящето, контролира миналото“. Що се отнася до Си Дзинпин, изглежда, че той е напът да поеме контрола и над трите, поне засега.
