Тази кампания и това, което се наблюдава отстрани, се отличава от всички изминали. Разликата е в обстоятелствата около COVID пандемията. Отсъстваха идеи и политики фактически, коментира социологът Стефан Георгиев за „БНР“. Споредн него диагнозата в едно изречение звучи така – „кампания, която, освен че беше безидейна, беше и за сметка на общественото здраве“.
„Сякаш това е един от малкото прецеденти в Европа, да не казвам в света. Начинът, по който политическият елит беше в състояние или по-скоро не беше в състояние да комуникира на широката общественост това, което се случва с нашето общество. Много често и в медийното пространство, и от колеги експерти се говори за това как българското общество е разделено. В кампанията сякаш беше много видимо, че нашето разделено общество не се разделя по политически въпроси.“, уточни Георгиев и добави:
„То беше разделено на общество и политически елит, които могат да разчитат и да четат науката, рациото и белезите на модерността и една група от нашето общество, която по-скоро се страхува и вярва в конспиративни теории. Голяма отговорност и заслуга за това носи политическият ни елит, който участваше в засилването на тези страхове. Кампания, която се развихри в рамките на една перфектна буря, която не ни дава възможност да говорим за политиките и да осмисляме предложенията, които се изразяват на политическия пазар.“
Практическите идеи и политика отсъстваха този месец, категоричен е социологът. По думите му имало е тема, която се е засягала – как ще се преборим или по-скоро как не можем да се преборим с това, което ни заобикаля година и половина. Той открои и говоренето на според него „едни по-маргинални политически актьори, които заеха антиваксърска позиция, защото основната тема в медиите беше именно това“. От друга страна е имало мейнстрийм политици, които са се срамували да заемат категорична позиция по отношение на COVID пандемията.
Социологът изтъкна, че този вот е още един белег за разпад на политическата система и за разпад на начина, по който мисли демократичното общество. Пред идните години пред българското общество стои задачата да се изработват пак визии за бъдещето и за политически елит, който в момента е тежко несъстоятелен.
„Системното отвращение на българските граждани от политическите партии доведе до това да се вглеждаме в кандидатите. Не трябва да забравяме, че живеем в парламентарна демокрация. От тази гледна точка политическите партии и техните идеи и програми трябва да са водещи, а не кои са личностите, кои са имената, как се казват и как изглеждат.“, заключи Георгиев.
