44-годишният Галин Гаврилов е тапицер и обущар от 19-годишен. В момента изработва обувки за танци за читалища. Той коментира за „БНР“, че в тази криза, в това меланхолично настроение, в тази потиснатост и депресия, много хора намират утеха в танците.
„И слава богу, че тези школи някак си мърдат и съществуват.“
Обущарят твърди, че допреди 2 години с поправката на обувките е можел спокойно да поддържа семейство, като уточнява – не да живее охолно, но да е нахранен и облечен.
„Сега обаче… нас ни удря винаги първо кризата – ще си обуеш стари обувки, караш и без да излизаш, и без да си купуваш нови.“
Обущарят споделя наблюденията си, че мисленето ни е преобърнато – от това да си купим скъпа обувка и да я носим години наред до наводнения пазар с евтини обувки по 10 лева и за зима, и за лято. Той признава, че занаятът е започнал да изчезва и добавя, че не е виждал по-млади колеги, откакто е започнал да се занимава с него.
Галин Гаврилов прави равносметката, че 32 години нищо не се е случило и смята по аналогия със „САЩ – държава на неограничените възможности“, той смята, че България също е такава страна.
„Убедихме се, че който каквото си пожелае, откъдето и да дойде, каквото и да му се прави, просто го прави, независимо лошо и добро. Напоследък само лошо остана да се прави. Много малък процент е доброто, което се прави за тая държава, за народа и за живота. Всеки иска да стигне до властта. Видяха, че е страхотно нещо да си на власт.“
Занаятчията споделя, че обича България и въпреки че е имал финансовата, моралната и приятелската подкрепа да отиде да работи зад граница, е избрал да остане. Той призовава политиците: „Да влязат в обувките на обикновения човек.“