Американските учени, създали първите живи роботи, твърдят, че формите на живот, известни като ксеноботи, вече могат да се възпроизвеждат, и то по начин, който не е познат при растенията и животните. Създадени от стволовите клетки на африканската ноктеста жаба (Xenopus laevis), от която идва и името им, ксеноботите са широки по-малко от милиметър (0,04 инча). Малките организми са представени за първи път през 2020 г., след като експерименти показаха, че те могат да се движат, да работят заедно в групи и да се самолекуват.
Сега учените, които са ги разработили в Университета на Върмонт, Университета „Тъфтс“ и Института за биологично вдъхновено инженерство Wyss към Харвардския университет, заявиха, че са открили изцяло нова форма на биологично размножаване, различна от всички познати на науката животни или растения.
„Бях изумен от това.“, споделя Майкъл Левин, професор по биология и директор на Центъра за открития „Алън“ в университета „Тъфтс“, който е един от водещите автори на новото изследване.
„Жабите имат характерен начин на възпроизвеждане, който обикновено практикуват, но когато освободите клетки от останалата част на ембриона и им дадете възможност да разберат как да се адаптират в нова среда, те не само откриват нов начин на придвижване, но и очевидно нов начин на възпроизвеждане.„, казва още професорът.
Робот или организъм?
Стволовите клетки са неспециализирани клетки, които имат способността да се развиват в различни типове клетки. За да създадат ксеноботите, изследователите са иззели живи стволови клетки от ембриони на жаби и са ги оставили да се инкубират. Не е приложена никаква манипулация на гените.
„Повечето хора мислят, че роботите са направени от метали и керамика, но не е толкова важно от какво е направен един робот, а какво прави – да може да действа самостоятелно от името на хората.“, казва Джош Бонгард, професор по компютърни науки и експерт по роботика в Университета на Върмонт, който е другият водещ автор на изследването.
Експертът разкрива още, че научният екип е установил, че ксеноботите, които първоначално са били с форма на сфера и са били съставени от около 3000 клетки, могат да се възпроизвеждат. Това обаче се случва рядко и само при определени обстоятелства. Ксеноботите са използвали „кинетична репликация“ – процес, за който е известно, че се случва на молекулярно ниво, но никога досега не е наблюдаван в мащаба на цели клетки или организми, казва Бонгард. След това с помощта на изкуствен интелект учените тестват милиарди форми на тялото, за да направят ксеноботите по-ефективни в този вид репликация. Суперкомпютърът е откроил С-образната форма, която наподобяв видеоиграта „Pac-Man“ от 80-те години на миналия век. Установено е също, че роботът може да намери малки стволови клетки в петриева паничка, да събере стотици от тях в устата си и няколко дни по-късно снопът от клетки да се превърне в нови ксеноботи.
Всъщност ксеноботите са много ранна технология. Спомнете си за компютър от 40-те години на миналия век. Според създателите обаче тази комбинация от молекулярна биология и изкуствен интелект би могла да се използва за подпомагането на множество функции в тялото и околната среда. Това може да включва неща като събиране на микропластмаса в океаните, проверка на кореновите системи и регенеративна медицина. Макар че перспективата за самовъзпроизвеждащи се биотехнологии вероятно ще предизвика безпокойство сред мнозина, изследователите смятат, че живите машини са изцяло затворени в лабораторията и лесно се унищожават, тъй като са биоразградими и се регулират от експерти по етика.
Въпросният експеримент е частично финансиран от Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната – федерална агенция, която съблюдава операции за разработването на технологии за военни цели. Той е бил публикуван в рецензираното научно списание „PNAS“ вчера.
