Давността на отпуската от 2019 изтича в края на тази година, припомнят от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Всички дни платен годишен отпуск могат да се използват до края на 2-годишната им давност, без значение дали са отложени или не за следващата година.
Част от отпуската може да бъде отложена за идната година след искане на служителите и със съгласието на работодателя. Заради важни производствени причини работодателят също може да отложи част от отпуска, но е длъжен да осигури ползването на поне половината дни в годината, за която се отнася.
В случай, че отпускът е отложен или не е използван до края на календарната година, за която важи, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първите 6 месеца на следващата календарна година. След този срок служителят може сам да излезе в отпуск с двуседмично предизвестие.
Работодателят е длъжен да даде информация на работниците си в началото на годината за полагаемите дни отпуск, в това число и за останалите от изминалата година.
Ако бъде прекратено трудовото правоотношение служителят има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по давност, без значение дали са прехвърлени или не в следваща година. Давността на платения годишен отпуск спира да тече, ако работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и подобни.
Според измененията в трудовото законодателство във връзка с COVID пандемията работодателят може по време на обявена извънредната епидемична обстановка, която бе удължена до 31 март, да предоставя половината от платения годишен отпуск и без искане на своите работници или служители. За целта трябва дейността на предприятието да е спряна или ограничена със заповед на държавен орган. В условията на епидемична обстановка работодателят няма право и да отказва платен отпуск на някои категории работници от уязвими групи. Той обаче не може едностранно да предостави какъвто и да е вид неплатен отпуск. За ползването на такъв задължително следва да има искане от страна на служителя.
