През 2007 г. е публикувана книгата на Брайън Каплан „Митът за рационалният гласоподавател“. Основаната теза на книгата е, че за да увеличим ефективността в политиката трябва да намалим демокрацията и да увеличим икономиката. Ключовият аргумент на тази теза е че:
„Хората имат по-голяма мотивация да са рационални в своите икономически решения, когато действат като производители, консуматори, работодатели, а демокрацията води до неоптимални резултати – глупави политики, произтичащи от глупавите предпочитания на избирателите.“
Ако преформулираме тезата на Брайън Каплан, за да я насочим към управляващото малцинство, а не към поведението на избирателите, тя би изглеждала така: „Управляващите трябва да следват логиката на икономическите решения, за да постигнат оптимални резултати и по-рядко да отчитат предпочитанията на мнозинството от хората, защото това мнозинство е ирационално в политическите си действия. С други думи – бизнес логиката трябва да доминира над демокрация (над желанията на мнозинството).“
Двигателите в новото правителство на политическата коалиция „Продължаваме промяната“ произхождат от бизнес средите, от което следва да си зададем въпроса:
„Може ли бизнес прагматизмът да произведе по-добрата политика, която е в полза на мнозинството от хората, като не отчита техните нужди, а следва бизнес „идеологията“ в политиката?“
Наскоро в публичното пространство министърът на финансите, ключова фигура от „Продължаваме промяната“, обяви съкращаването на значителен брой държавни служители. В това действие е налице повече икономика, т.е цели си по-голяма икономическа ефективност, като се намалят разходите за държавната администрация. В това действие имаме повече икономика на пръв поглед изглежда, че не намаляваме демокрацията (не се намалява тежестта на интересите на мнозинството) за сметка на икономиката – по-малко бюрокрация за всеки и по-малко разходи. Но понякогa формата не е тъждествена на съдържанието. В този контекст Андрю Гелман критикува тезата на Брайн Каплан със следния аргумент:
„Гласоподавателите от етническите малцинства често не се доверяват на полицията, но и по-малкото полицейски служители не се считат за желан резултат. По същия начин, ако не мисля, че правителството прави достатъчно, за да ни защити от тероризма, вероятно няма да кажа, че решението е да имаме по-малко активно правителство.“
Намаляването на административната тежест и като разходи, и като „висенето по гишета“ в по-голяма степен е насочено към бизнеса, а не към мнозинството от хората, такава е бизнес идеологията в политиката – повече икономика, по-малко демокрация ( по-малко решения, които са насочени конкретно към мнозинството). А заявката за съкращаване на държавната администрация напомнят на действията в частния сектор – голяма част от бизнеса намали персонала си заради глобалната пандемия – да действаме както бизнесът в политиката.
Политическите решения обаче се разпростират върху цялата политическа общност (Националната държава), за разликата от бизнес решенията, които са насочени към задоволяването на конкретен икономически интерес. Затова и Андрю Гелман с право критикува Брайън Каплан, а идеята за по-малко администрация може да покаже обратната тенденция – че прилагането на повечето икономика/бизнес в политическите решение не произвежда рационалност и прагманизмът, както това се случва в частният сектор. Министърът на транспортa и съобщенията от „Продължаваме промяната“ прави следното изказване:
„Ще строим четири моста над река Дунав и три тунела под Стара планина.“
Горепосоченият от успешен бизнесмен в сферата на куриерските услуги става министър в ресор, който е пряко свързан с областта на частния му бизнес. Той също произхожда от бизнеса и това предполага, че ще следва пазарната логика в политиката. Следва да си зададем въпросa:
„Автоматичното пренасяне на бизнес модел с валидна ефективност в частният сектор били произвел същите резултати на ниво политическа общност?“
Опасенията в тази посока не са в излишък. Например не става съвсем ясно изграждането на следните инфраструктурни проекти, за които се дава заявка, в каква степен са първи приоритет на обществените нужди и в каква на личния интерес на конкретния министър (куриерската фирма, на която е собственик министърът покрива цяла България и Румъния).
Ако частният му бизнес спечели повече от изграждането на тези инфраструктурни проекти, тогава сме свидели на послание, с което се стреми частният бизнес интерес да бъде превърнат в всеобщ. Изложената от мен теза не оспорва необходимостта от изграждането на изброените от министъра на транспорта инфраструктурни проекти, а предлага разговор за политиката на общностно ниво, който цели да разкрие кой от политическата общност е разположен в центъра на приоритетите на новите управляващи.
Една първа заявка за подобряване и реформирането на обществения транспорт би демонстрирала друг център на приоритет и не би навявала такива скептични мисли, защото безспорно тя ще в интерес на много повече хора – тогава ще имаме повече демокрация, защото това решение ще е насочено към мнозинството от хората и няма да е ограничено до конкретни бизнес интереси. Първите сигнали показват обратното. Или по-точно обратното, ако мислим на ниво политическа общност, но в центъра на бизнес „идеологията“ не са мнозинството от хората, а е бизнесът, затова и подходът не е различен от това, което се прави в частния сектор.
С други думи изграждането на посочените проекти все едно механично води до „по-добрата“ политика в сравнение с предходните управляващи, гарнирано с едно обещание, че в процеса на изграждането им няма да има злоупотреби. Това е бизнес „идеология“ в политиката, в която бизнесът се поставя пред политиката, която в интерес на мнозинството – т.е бизнесът е на първо място, а за интересите, които засягат по-голямата част от обществото, ако остане време. А време все по-малко, трябва да се бърза, защото тази години 3 пъти гласувахме за парламент.
Бизнес подходът не може да бъде идеология в политиката, а кавичките във заглавието са преднамерено поставени. Бизнес подходът е ориентиран към пазарната логика – печеля или непечеля, или искам да печеля повече, или както казва Милтън Фридмън:
„Единствената социалната отговорност на бизнесът е да увеличава печалбите си.“
Днес и засега имаме по-малко демокрация и повече бизнес. Както казва Каплан икономическата логика сигурно води до по-рационални решения, а от рационалността на увеличаването или намаляването, независимо какво увеличаваме и намаляваме – било то администрацията или инфраструктурните проекти е във полза на малцина. А когато този процес настани в обществената политика, тя престава да бъде обществена в широкия смисъл на думата и е необходимо думата обществена също да бъде поставена в кавички. Тогава бизнес „идеологията“ действа в полза на „обществения“ интерес, а Милтън Фрийдмън „греши“, че се преследва само увеличаването на печалбите.
Източник: Станислав Тодоров