Говорейки за мощта на медитацията, че е способна да се справя различни вътрешни психофизически проблеми и че чрез нея можем да проникваме във външната среда – различни обекти или цели, това не означава, че веднъж като сме постигнали нещо и то ще е вечно и завинаги.
Нека да си представим, че тялото ни е изложено на студ. Ако медитацията ни е на ниво, задействайки я, ние бързо ще можем да се справим със студената енергия, която се опитва да проникне или вече е проникнала в енергийната система на тялото ни.
Дотук добре, защото в случая сме се очистили и балансирали енергиите в тялото. Ако обаче на следващия ден, отново сме атакувани от същия вид енергия, то ние не можем да разчитаме, че предния ден сме медитирали и че студената енергия няма да проникне в тялото ни. Ще е необходимо отново да включим медитацията си с всички последващи от нея техники, за да сме в състояние да неутрализираме студа и да не се разболеем от простудни, респираторни или други опасни заболявания, причинени от студа, който сме допуснали да проникне в тялото ни. Медитацията ще е необходима винаги, когато имаме нужда за да възстановим хармонията и баланса на енергии.
Същото е, ако сме атакувани от някаква друг вид енергия – може да е гореща, патологична или моделирана по специфичен начин.
Ние не можем да си кажем:
“Готово! Аз съм много напреднал и на мен не ми е необходимо да коригирам нищо в тялото си, защото вече съм просветлен и силен…”
Просветлен, ама на куково лято.
Човешкото психофизическо тяло е така устроено, че да е в постоянен енергообмен с външната среда и природата. Ако сме успели да го балансираме в определен момент или сме постигнали някакво просветление, то на следващия ден може да се наложи отново да го балансираме и очистим. Всичко зависи, от това в каква среда живеем или в какви условия сме поставени.
Безспорно, когато имаме тренинг и умения, усилията които ще трябва да положим за да възстановим равновесието на енергиите в себе, ще са по-умерени и ще е по-лесно, но всичко това е въпрос на умения и на състоянието ни в конкретния момент.
Тук в ФБ срещам мнения, че който веднъж се е просветлил, повече нищо не трябвало да прави, защото той вече бил постигнал всичко. Все едно да кажеш, че като си се изкъпал качествено, повече никога няма да се замърсиш или изплескаш.
Живеем в такъв бесен и изпълнен с динамика свят, че няма как да останеш чист и непокътнат. Нечистотиите бързо ни налазват – влизат и във физическото тяло, в психиката и във вътрешните енергийни канали. Ако човек разчита, че се очистил веднъж завинаги, то това е една голяма илюзия, която води към ада – към болести и страдания.
Подобно е, като да кажеш, че ако някой замахва към теб с желязна палка, но ти няма да правиш нищо, защото вече си просветлен и това не те касае и няма да може да те уязви.
Приятели, нека да не се заблуждаваме, ние сме устроени така, че сме постоянно изложени на влиянието и на външната среда, а и на енергиите течащи вътре в телата ни. Ако нямаме будна защита и адекватен отговор към агресията, вмешателствата, нахлуването в личното ни пространство и наглите външни намеси, то ние няма да имаме шанса да останем живи, здрави и незасегнати от тях.
За да можем да им дадем адекватен отговор, ние би следвало да наблюдаваме психофизическото си тяло и ума си. И да можем своевременно да задействаме медитацията си и дори да сме били атакувани, да можем бързо да възстановим вътрешното си – физическо, психическо и енергийно равновесие!
За да имаш светлина, трябва да можеш да я съхраняваш и да я запазиш чиста. Не се ли стараеш да я поддържаш, ще се получи същото, заради което хората се скитат в самсара. В началото всички сме били на точното си място си в Безграничния, но материалния живот постепенно ни е замъглил, объркал и ни е запратил в невежество и неведение!
Ето, затова следва да поддържаме медитацията си във форма, защото това е вашият меч срещу объркването, замъгляването и скитането в самсара.
Описвам техниката отново:
Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Те ще идват, ще стоят и ще изчезват. Не отдавайте значение на мислите и не ги оценявайте на добри или лоши. Когато не участвате в мислите, не ги развивате и не им позволявате да ви въвличат в техните идеи и вихри, те ще утихнат и ще се успокоят. Умът ви ще стане пуст, умиротворен и безмълвен. Това трябва да дойде от само себе си, без да си налагате насила да не мислите. Така се постига базовото състояние, за да можете да познавате и да отразявате Истинската си Природа.
Този, който следва Истинската си Природа, той следва Пътя на Безграничния и е невъзможно да се обърка и да сгреши!