Най-напред:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които преминаха през Мътилката на Прехода, оставайки предани на истинските ценности в нашата култура и духовност.
***
Десетина дни преди 24 май ни подготвиха за Празника – научихме, че Павчо и двама негови съзаклятници се подписали до праисторическите рисунки в пещерата Магурата.
Едва ли Павчовци са имали някакви колебания, когато са оставяли следите си в Магурата – и защо да ги имат, когато вероятно са продукт на Хаврата, която минава за образователна система в Славната Ера на Прехода.
Само си спомнете, на колко дивотии бяхте свидетели, на какви експерименти, родени в мътни мозъци.
Авторът на праисторическите рисунки щеше да предпочете завинаги да си остане в онези времена – ако някаква машина на времето го бе пренесла дори за един час в наши дни. Слава Богу, разминало му се е и той е имал късмета да довърши творението си.
Когато разкарваш Вазов и Ботев като нещо ненужно из разни плиткоумни образователни програми – вадиш ги от учебниците и сетне ги връщаш, късайки по този начин парчета от плътта на Народната Свяст – какво да очакваш тогава от Павчо?
Ти направо му казваш: „Бягай към Магурата и драскай до насита!“
На пируетите в „образованието“ щеше да завиди дори великата балерина Алисия Алонсо.
А пък от някои лафове на Иван Костов всеки би примрял, някои от тях са по-устойчиви и от най-проклетия плевел, и по-отровни дори от бучиниша. Веднъж безподобният екзалтант Мишо Михайлов организира рождения му ден като всенароден празник – за да заличи някак мизерната му фраза „Култура до 1989 година нямаше“. И в някаква степен успя да измие срама на Костов, което си беше едно чудо.
Както и да е – да сме благодарни, че Костов не издраска въпросния лаф в Магурата.
И какво да прави Павчо, когато образователни министри хулиганстват, а тия на културата пишат оратории за премиерите си, най-малко това – макар че специално Абрашев, примерно, беше един кротък и някак си кадърен човек.
Господ си прави много шеги с нас и няма да спре, докато не забраним онзи дивашки крясък „Господ е българин“ – имам предвид сегашните реклами, които зверски използват онова кротко промълвяне на Мичмана /Николай Колев/ в ноемврийската вечер на 1993 година в Париж, по време на паметния мач с Франция.
Мичмане, ела да ги видиш сега хитреците, които правят бизнес от твоето потресение.
Най-много обаче Господ се шегува, докато реди тукашния властови пасианс. „Е, не може да бъде!“ – си казваме всеки път, когато някое чучело стане министър – за да видим съвсем скоро след това, че имаме насреща си ново безподобие.
Някои от тия екземпляри сякаш са слезли от праисторическите рисунки в Магурата, сякаш даже са техни прототипи.
Не ми вярвате ли – е, не ме теглете за езика, защото, ако тръгна да изреждам, няма да можете да спите от яд и срам.
Срамливият яд – тази велика особеност на Българина, на нея робува той.
И на други още задръжки, повечето благоприлични – понеже грамадното мнозинство от днешните обикновени хора са учили по друго време – когато се знаеха кои са действително великите автори, кои са техните честни чираци, имаше ред, който свещено се спазваше.
Нямаше начин да си толкова тъп, че да искаш да изпревариш Вазов, да го избуташ настрани, има един такъв мераклия днес.
Или да си още по-тъп, та да смяташ, че хората ще вярват на теб – интелектуалният катунар, маскиран като социолог или антрополог, а не на Ботев.
Него пък, горкият, не престанаха от 30 години да го отстрелват разни образователни шушумиги – грешите, ако си мислите, че всичко е приключило с отровния изстрел на Вола.
Преди няколко дни бяха матурите и една репортерка задаваше въпроса „Какво не искате да ви се падне?“ И някакво момиче неприязнено отсече: „Вазов – в никакъв случай, и Димчо Дебелянов!“
Репортерката можеше да се напъне и да попита – „Защо?“ Но не го направи и ние пропуснахме да получим прояснение за този инфантилен изстрел по Народния Поет.
Защо бе, пале ненагледно, с какво са ти напълнили главицата, кой ти е замъглил разсъдъка, чий отровен бъбреж е изкласил нещо в теб, та си толкова категорична.
После пък попитаха едно момиче, какво иска да й се падне и тя рече: „Атанас Далчев“.
Истинските ценности изглежда, все пак, някак оцеляват – както и да облъскват главите на дечурлигата.
Ясно е, че Павчовците се множат и ще се множат. Така ще бъде, понеже няма дори капчица свян в ония, които джуркат Миналото и Историята, сякаш играят на зарове в Магурата – не пещерата, а царството на софийските шашмаджии срещу НДК в началото на 90-те години. То няма и никаква разлика между едните и другите.
Ние оплакваме днешната нелека участ на първенците на литературата ни – за тях Властниците пет пари не дават.
Но те няма да примигат, дори когато направо откраднат езика ни.
Турците продължават да си правят гаргара с нас – това е естествено, когато имаш външен министър като Захариева. Рядко природата е била толкова изобретателна – един поглед само към тази дама и ти става ясно, че разбира от всичко.
Звери се срещу океана и е готова да го изгребе с чаена лъжичка.
Посланикът на Анкара наскоро ни подкара с претенцията турският език да се изучава повече у нас, Захариева веднага се изпъчи с лъжичката – и това се случи точно в дните, когато Скопие поиска Европейската комисия да признае „македонския език“.
Хитрият османец беше наясно, че нашите няма дори да гъкнат срещу нахалната претенция на македонците.
Ще мълчат, и когато откъснат и присвоят окончателно този югозападен български говор.
В шармантния договор с Македония, с който все се хвалим, дали пише, че предстои анексия на езика ни?
Бягайте и се подпишете в Магурата, поне това направете.
Павчо със сигурност не е чувал за Захариева, Заев, приватизаторите-новомакедонци и всичко останало. Обаче то се усеща във въздуха, дори най-примитивният човек може да подуши вонливата миризма на безотговорността, на Разпада – да го кажем направо.
Позволяват на всеки нахалник, на всеки, който е пожелал, да обругае Историята ни, Миналото ни, ценностите ни – позволяват на всеки да изчегърта името си върху тях.
Тези подписи на гаврата никой Господ няма да ни ги прости – даже онзи от футболната реклама, в която той изглежда като подпийнал Боримечка.
Постепенно Павчовци бяха подготвени за всякакви лъжи – най-вече за тази, че Свободата е всепозволеност.
Ако министър на образованието/Танев твърди, че Наполеон е един обикновен хвалипръцко, защо пък Павчо да не шари с шилото из Магурата. Може би той е проумял, че това не е толкова осъдително, колкото безцеремонните изхвърляния на повечето чучела.
А пък Чучелпохвалите са направо непоносими за нормалния слух.
Павчо „дописва“ едно безценно свидетелство за съзряването на човешкия разсъдък – те пък също толкова нахално оставят свидетелства, че съзряването им практически е невъзможно.
Неговото хулиганство е нищожно в сравнение с това на мизерниците, които си острят моливите по Историята.
Не е лошо най-после да въведат и един нов учебен предмет – „История на съвременното словоблудство“, в който да се изучават мерзостите по адрес на истинските ценности на Времето.
Обуначването на децата не бива да бъде оставено на случайността.
Особено внимание трябва да се обърне на все по-враждебните ругателства срещу Народа като цяло.
Пприслужниците на Властта искат изцяло да го принизят – и така да оправдаят несгодите на опекуните си.
Маниаци/Мъничета облайват Истината. И това не свършва и не свършва.
***
Наскоро попаднах в архивите си на един акварел на великия Борис Димовски – бях го забравил и той направо ме жегна.
Магарета летят из облаците.
Няма нужда от повече обяснения – това казва всичко.
