София е преминала сравнително добре през кризата, породена от пандемията. Това съобщи Петър Ганев, който е старши експерт в Института за пазарна икономика. Той представи доклад за състоянието на икономиката в столицата. Оказва се, че нивата на растеж от 2019 година вече са се възобновили в дигиталния сектор. Има и инвеститорски интерес от чужбина. Но в момента не става въпрос вече толкова за наемане на нови хора, колкото за увеличаване на доходите и на добавената стойност.
Най-високата средна работна заплата остава в ИТ сектора. Тя е била 3656 лева, като през 2021 година дори надминава 4000 лева. На второ място са възнагражденията в сферата на финансите и застрахователната дейност – 2473 лева за 2020 година. След това със същия размер на заплатата се нареждат професионалните дейности, а след тях е държавното управление с 2069 лева възнаграждение. През 2021 година средната работна заплата в столицата е надхвърлила 2000 лева.
Ганев подчерта, че през последните 20 години София продължава да увеличава своето население. То вече достига 1,5 милиона души според предварителните данни от националното преброяване, извършено миналата година от Националния статистически институт. Най-много висшисти също така има в столицата – те са над 57%. Хората с основно или по-ниско образование са едва 4 на сто.
Отчита се ръст и при посещенията на София от българи. През 2019 година те са били 1,16 милиона души. От тях 786 000 са били чужденци. Нощувките са били близо 2 милиона. През 2020 година е отчетен спад, но само с 420 000 човека, от които 221 000 чужденци. През 2021 година вече се наблюдава възстановяване, но основно столицата е била посетена от наши сънародници. През летните месеци те са били около 140 000 – 150 000 души.
Брутният вътрешен продукт на София през 2019 година е бил над 51 милиарда лева. Това представлява 43% от българската икономика. Преди пандемията столицата е отбелязала силен растеж – от около 15 на сто.
Интересен е фактът, че строителството не само, че не е било ударено от пандемията, а дори напротив. Отбелязва се бум от 70%. Най-тежко засегнати пък са били култура, хотелиерство, ресторантьорство и спорт. При тези сектори спадът е между 30 и 50 на сто.
