Напълно възможно е минималното месечно възнаграждение да стане 730 лева през 2022 година. Темата коментира президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ Пламен Димитров, предават от „Дарик“.
Димитров и директорът на Института за социални и синдикални изследвания на синдиката Любослав Костов посочиха, че онези българи, чийто труд е бил заплатен на прага на допустимия минимум, са загубили 1% от покупателната си способност. Това се случва за пръв път от 2011 години насам, уточниха те.
Нашенците, взимащи минимално месечно възнаграждение, имат най-ниски възможности и могат да си позволяват най-скромно количество малоценни стоки, сравнено с останалите европейски граждани.
От официални данни от финансовото ни министерство става ясно, че към днешна дата над 870 000 души у нас ходят на работа и взимат заплата, близо до минималната или равна на нея.
Пламен Димитров определи като безпочвени твърденията, че повишаването на минималната заплата ще унищожи работните места, които са по-малко продуктивни, като ще блокира нискоквалифицираните работници при търсенето на подходяща заетост. Статистиката сочи точно обратното, поясни президентът на КНСБ.
Подходящ пример са времената през 2009 и 2011 година, когато е налице замразяване на минималната работна заплата. Тогава коефициентът на заетост спада и достига 36,2%. Няколко години по-късно, след повишение в периода 2013-2020 г., след повишението на минималното трудово възнаграждение, коефициентът тръгва нагоре и достига 51,2%.
