През уикенда видях, че много ни притеснява министъра на културата. Ама по-притеснителното е, че той изобщо не се притеснява. Момчето идея си няма каква работа е приел, нито какви хрантутници, лакоми циклопи с липса на вкус и безчувствени пиявици с много промила в студената си кръв трябва да води напред към славата. Трябваше да го сложат някъде другаде, но вече е късно. Мъчно ми стана, понеже ми е симпатичен.
Виж, за самата култура не ми е мъчно. Защото към културата не би трябвало да изпитваме съжаление. Изобщо не е редно да я гледаме от висотата на собствения си пълен тумбак и да цъкаме с език, докато чистим зъбите с клечки.
Не бива. Ама го правим. Позволихме културата ни да е захвърлено сираче, към което изпитваме повърхностна емпатия, докато тъпчем сетивата си с добре смляна простотия.
Източник: Radoslav Bimbalov
