Разработва се иновативен метод за получаване на тънки слоеве от алуминиев нитрид и композитни наноструктури от метални оксиди и благородни метали, информираха от Института по електроника на БАН. Ръководители на научните изследвания, определени за най-добро научно постижение на Института за 2021 година, са доц. д-р А. Диковска и доц д-р М. Бешкова.
Една от целите на учените е да получат двумерни материали с различни свойства от тези на обемните материали. Разработен е високоефективен метод за атомно послойно отлагане на тънки слоеве от алуминиев нитрид с приложение за прибори на основата на повърхностно акустична вълна. Моделирано е поведението на пиезоелектрични резонатори на основата на алуминиев нитрид в магнитно поле. Разработен е сензор за определяне на въглероден оксид на базата на тънки слоеве от злато и сребро върху двумерни материали.
Сред научните постижения е и нов метод за формиране на ориентирани композитни нановериги. Изследванията на доц. Анна Диковска, гл. асистент Румен Ников и проф. Николай Недялков са публикувани в престижни научни списания на „Elsevier“ и включват експериментални резултати за създаване на композитни наноструктури, състоящи се от магнитни и немагнитни наночастици от метален оксид.
Българските учени представят нов, едностъпков метод за формиране на композитни наноструктури, състоящи се от ориентирани магнитни нановериги и немагнитни наночастици. Методът се основава на едновременна аблация на магнитен и немагнитен материал във въздуха при атмосферно налягане в присъствие на магнитно поле.
Създадените композитни наноструктури са изградени от магнитен (Fe3O4) и немагнитен материал – метален оксид (ZnO и TiO2) или благороден метал (Ag). Композити от вида метален оксид–метален оксид могат да бъдат създадени чрез едновременна аблация на метални оксиди, които са с близки прагове на аблация като Fe2O3 и ZnO; както и чрез едновременна аблация на метал/метален оксид (Fe/TiO2) – при по-голяма разлика в праговете на аблация на съответните метални оксиди (Fe2O3 и TiO2). Композити, изградени от паралелни нановериги (Fe3О4) и наночастици от благороден метал (Ag) проявяват плазмонни свойства и чувствителност към поляризацията на светлината. Използваната технология позволява формирането на композитни наноструктури с висока чистота, получени по екологичен начин чрез стандартно оборудване във въздух.
Методът, предложен от научния колектив, може да намери успешно приложение в създаването на нов вид поляризатори и магнитооптични устройства, както и в наноелектрониката и спинтрониката. Проведените научни разработки са финансирани от Фонд „Научни изследвания“.
