Никой не е по-голям от хляба.
Българска поговорка
Днес рубриката „По следите на българските занаяти“ ни пренася в приказната Копривщица, за да ни представи места, на които удовлетворението от добре свършената работа носи сладък вкус, а приготвянето на вкусна храна учи, сплотява и пази традициите живи.
Добре дошли на нашето пътешествие, чиято първа спирка е Музеят на хляба и традиционните храни, за който с много обич ни разказа организаторът на мястото Ангел Ангелов. Той е родом от София, но съпругата му е от Копривщица. Времето им е разпределено между тези два града.
Основната дейност на Ангел е свързана с недвижими имоти. През 2002-ра година с хората, които са до него в сферата, създали българска организация, свързана с ощетените собственици на недвижими имоти. Във времето се оказало, че голяма част от собствениците на подобни обекти в туристическите градове много трудно могат да живеят, продават и ремонтират собствеността си.
Така се появила организацията Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство в България – като повторение на тези в Европа и Америка, които са с обществена полза и управляват и подпомагат обществени места. Ангелов обясни:
„Голяма част от замъците във Франция и Германия , много от историческите места в Америка се управляват от подобни организации. Оказа се обаче, че Законът за историческото и културно наследство в България е много рестриктивен към лица, които не са под контрола на шапката на държавата. За да можеш да работиш по този начин е почти задължително да си държавна институция. Другите все едно нищо не знаят. Така е от много години и навярно така ще остане, защото има много пари за крадене.“
„Ние огледахме къщите и решихме да разказваме за тях, а тъй като най-много събития има в кухнята на домовете, създадохме огромен тиган – „Юнашкия тиган на България“. С него готвим по 1000 – 1200 порции наведнъж, на най-различни места и събития в страната. За първи път го показахме на 29-ти април 2012-та година. Три дни готвихме на възстановката на Априлското въстание, използвайки, че тогава се събират много хора, които да готвят и да изядат направеното. Оттам се тръгна…“
Всичко започнало, но посудата трябвало да се съхранява. С дълги разговори успели да наемат една стара фурна от кооперацията на Копривщица. След няколко месеца осъзнали, че имат място, което може да им помогне да събират хората около себе си във всеки един сезон, без да чакат фолклорните празници. Така се появила и Академия „Кулинарен историк“. Нашият гост коментира:
„Започнахме да правим събития в залата на фурната. Имахме тиган, направихме една маса с дължина от 15 м и започнахме да събираме деца, ученици, групи. Така се появи и идеята за концепцията на Музея на хляба и традиционните храни.“
В разговора ни стана ясно, че не си говорим за рецепти, а за начина на хранене, на философията по приготвянето на гозбите:
„Хората не са имали хладилници, буркани, капачки, неща за съхранение. Мъчили са се да приготвят храната така, че да я съхранят максимално много време. Например – когато са колели прасе, най-бързо развалящата се част на животното е карантията. Трябвало да я направят така, че да изкара цяла зима, а това се случвало с т. нар. спържа и е една от най-известните ни рецепти.“
Днес приготвят ястието в другото им произведение, наречено юнашката тава. Хората се радват, когато опитат сготвеното. Припомнят си забравени неща или научават незнайни традиции за родината ни:
„Ние сме забравили, че някога на сватби не са се пекли кебапчета. Сватбите са се организирали в края на есента, когато ставало ясно кои от животните няма да успеят да забременеят и да родят и стават за клане. Заколвало се едно теле или две – три овце и се приготвяло т.нар. сватбено варено. Месо със сезонните зеленчуци, които в този период от годината са най-много и това се слагало в огромните тави, поставени на огън върху камъни. Гостите отивали с купичката и лъжицата от вкъщи. Сипват ти и си прибираш посудата. Всичко е било много практично.“
Всичко това и още множество инициативи се създават с една цел – да разкрият традициите пред децата:
„За съжаление не се говори за грозната истина, но голяма част от децата ще напуснат тази държава. Тръгвайки си, те трябва да отнесат част от тези знания със себе си, да знаят как е било на местата, на които са живели техните баби, дядовци, родители.“
Ангел разказа, че малките хора не отиват просто на едно посещение, а се връщат отново и отново. Част от тях са били вече 5-6 пъти, защото там преживяват, играят и творят:
„За 15 минути те минават години история, разбирайки какво са брашно, зърно, какви зърна са се използвали, как се мелили, имаме различни видове мелници от времето на праисторията. Децата изработват сами хляба и отнасят спомени, преживяване и знания за цял живот. Най-добрият ефект е и това, че те успяват да накарат родителите си да правят домашен хляб в домовете си.“.
Ангел сподели, че имат и Къща на тортите:
„Ама да не правите като тортите, които някога правеха нашите баби?!“, възкликнах аз.
„Точно това правим!“, въодушевено ми отговори той.
После родолюбецът поясни, че заедно се цапат, смеят, приготвят лакомството. Слагат си парченцето в кутия, прибират се и започват да изпитват близките си за продуктите. Едновременно с това се учат да съчетават вкусовете и да създават, без да зависят от опаковката.
На събитията свързани с коледните празненства също се научава много, но не се говори за статистика, а за символика.:
„Вие знаете ли как се казва питката за Бъдни вечер?“, пита ме Ангел.
„Ами не!“, отвръщам с неудобство. Тук се сетих за различните имена на празника, но питка можех да заменя само с обреден хляб.
„Казва се Боговица. Украсява се много специфично и с нея се отключва небето. Децата обичат да научават неща, за които другите не знаят“.
Ангел Ангелов и неговите съмишленици правят всичко това и още много! Държавата продължава да не ги подкрепя. Тя не подкрепя и други значими хора, заели се със задачата да опазят културното ни наследство и за огромно съжаление това вече е превърнато във факт, който не изненадва никого.
Това би било просто жалко, ако говорихме за липса на средства, но предвид факта, че се финансират идеи, които молим да ни извините, но спокойно можем да оприличим като фолклорна порнография, е нагло и нелепо. Ангел обаче поясни, че важното е друго:
„Хората правят държавата, а ние имаме приятели и съмишленици, които веднъж опитали това, което правим, стават наши дългосрочни почитатели. Това са личности, които милеят за страната, учат децата си на ценностите – това е важното!“
Незабравимият урок за нас възрастните и за Ангел също идва от малчуганите:
„Готвихме с децата от едно пловдивско училище. В тигана направихме кебап със зеленчуци, беше много хубаво, хапнахме и учениците започнаха да се разотиват. Тогава при мен дойде едно момченце и ми подаде 30 стотинки, а аз го питах защо, като мама и тати са му ги дали да си купи нещо. Тогава той ми отвърна, че семейството му го е учило, че когато получи нещо много хубаво и вкусно, трябва да благодари на човека, който го е приготвил – с парички.“
Ангел вече няколко години пази стотинките и когато ситуацията стане сложна, поглежда към тях и си казва:
„Ето… Има смисъл!“
Ситуацията в държавата също е сложна за много хора, но когато срещнеш личности като Ангел Ангелов, знаеш – има смисъл. Винаги има…
Нека запалим Искрата! Може би сте занаятчия или познавате такъв човек, чиято работа заслужава да бъде позната на обществото. Пишете ни на iskra@iskra.bg, за да разкажем за неговия професионален път и попрището, което е признал за свое.
