Гражданската платформа „Изправи се.БГ“ и председателят ѝ Мая Манолова се включиха в „Отворена дискусия: Бюджетът отвъд лозунгите“ – дебат в търсене на решения за по-справедливо разпределение на бюджета, организиран от онлайн предаването „Политизирай това“. Панелисти в първата дискусия, търсеща отговори за по-справедливо общество бяха политологът Страхил Делийски, финансистът Константин Проданов, доцент Иво Инджов, юристът Никола Вапцаров и предприемачът Юлиян Ненчев. Водещи на дебата бяха журналистите Мирена Филипова и Николай Драганов.
По време на събитието Манолова оцени Бюджет 2022 г. така: „Не е най-социалният, той е антисоциален. Той е бюджет на бедността и неравенствата. Хората ще обедняват, а ножицата между най-ниските и най-богатите ще се разтваря.“
Лидерът на „Изправи се.бг“ силно разкритикува маниера вместо управленски решения на проблемите да виждаме пропаганда. Според нея социалният стълб в тази четворна коалиция отсъства.
„Пропагандата не пълни хладилниците, а гафовете в социалната сфера стават все повече: Като започнем с лъжата с преизчислените пенсии през януари; „Замразяването“ на сметките на мобилните оператори; Уж поевтиняването на дървата за огрев в края на отоплителния сезон; „Преборването“ на колекторите и монополите; електронните табла с цените от стоковата борса, които трябва да заблудят хората, че това което виждат на таблата са цените, които плащат в магазина.“
От гражданската платформа настояха за отпадане на ДДС върху храните, както и за мерки срещу повишаването на битовите сметки. По думите на Манолова времето на мораториума трябваше да се използва за анализи и законодателни промени, които да решат проблемите с поскъпващите цени. До момента действия няма и хората се притесняват какво ще се случи с тока, парното, водата след мораториума. Имаше призив от ЕК да бъде премахнато ДДС върху битовите сметки. Ако се спазват сегашните правила, водата ще поскъпне 2 пъти след вдигане на мораториума. И това може да доведе до водни бунтове по оценки на гражданската платформа.
Топлофикация София е във фактически фалит с 1,5 млрд. лева задължения. Според ръководството на дружеството недовзетия приход от гражданите е 364 млн. лева и ако смятат да ги събират от столичани това би било фатално. Хората няма да имат избор от това да се откажат от тези плащания. По този повод Манолова заяви:
„Добре е, че депутатите наложиха мораториум върху битовите сметки, но да бяха наложи мораториум и върху собствените си заплати. 700 лева отгоре в заплатите на властта е цинично при такава криза.“
От „Изправи се.БГ“ припомнят, че в 45-тия и 46-тия парламент парламентарната им група е предложила намаляване заплатите на депутатите 3 пъти до средните доходи за страната.
Междувременно преподавателят в Софийски университет гл. ас. Страхил Делийски определи българския бюджет като „абсурден, нечовешки, брутално ултрапазарен“. За финансиста Константин Проданов това е най-асоциалният бюджет на фона на това, което правят другите държави. По думите му имаше две обяснения за бюджета:
„От ляво се казваше, че това е най-социалният бюджет. А от дясно критиката беше, че това е най-разхитителният бюджет, ще докара хиперинфлация, тръгнали сме по пътя на Гърция с дългова спирала… А ако човек погледне числата в бюджета може да реши, че е правен от Владислав Горанов. Няма разлика в структурата на бюджета с тези на ГЕРБ.“
Проданов обори мантрата, че харчим парите на бизнеса с бюджета. От корпоративен данък се очакват 3,8 млрд. лева или 7% от приходите в бюджет 2022г. А за миналата година физическите лица са платили 23 млрд. лева данъци, осигуровки, ДДС. И ако бизнесът плаща данък печалба, то хората плащат данък върху целия си доход. За тях няма приспадане на данъци за разходите им. По думите на финансиста у нас даваме по-малко за публични услуги като образование, здравеопазване, социални плащания в сравнение с останалите европейски страни. Но даваме почти два пъти повече в сравнение с Европа за вътрешен ред и сигурност. Т.е. сме необразовани, нездрави, несолидарни, но пък и най-застрашени.
Доц. Иво Инджов коментира зависимостта на обществените медии у нас от волята на управляващите мнозинства с определянето на бюджета. По думите му чрез бюджета държавата определя дали обществените медии могат да имат независима редакционна политика. У нас обществените медии не се издържат чрез такси или нарочни данъци, а са зависими от мнозинството за техните средства през бюджета. Когато говорим за социален бюджет и за социална отговорност трябва да си дадем сметка, че в България бюджетът остава основен източник на финансиране на обществените медии, а това трябва да развива и качествената журналистика.
Според юриста и граждански активист Никола Вапцаров човешката цивилизация започва не с огъня, войната или търговията, а с грижата на хората един за друг. Сега в бюджета солидарността липсва. Липсата на правосъдие е другият недостатък на държавността у нас, а запазването на 4% съдебна такса от материалния интерес по делата накърнява именно възможността за правосъдие и се уронват устоите на държавността. Вапцаров, който беше сред основните лица на протестите през лятото на 2020 г., беше категоричен:
„Бяхме толкова време на площада, именно за да видим правосъдие, справедливост, солидарност.“
По данни на предприемача, експерт в информационните технологии Юлиян Ненчев – у нас има 5 пъти повече гишета, отколкото в европейските страни. Вместо дигитализацията и сигурността да са на преден план у нас продължава да се мисли единствено за усвояване на пари за едни фирми чрез обществени поръчки. Според него и в плана за възстановяване и устойчивост изглежда има само заложени средства, но няма кой да реализира проекти.
