На площад, който преди няколко години беше мрачна сцена за бруталното управление на групировката „Ислямска държава“ /ИД/ в сирийския град Ракка, Махмуд Дандер седеше дълбоко замислен, пише „Асошиейтед прес“. Той иска да напусне Сирия, но има проблем: 75-годишният мъж няма пари. Той си припомни старите дни, преди протестите и войните, които доведоха до колапса на страната му и срива на националната валута: тогава Сирия не процъфтяваше, но той е имал работа, децата му са се сдобили с университетски дипломи и прилично бъдеще, а храната винаги е присъствала на масата. Всичко това вече е изчезнало. Мъжът сподели:
„Ние паднахме, точно като нашата валута.“
Ракка, де факто бившата столица на самопровъзгласилия се халифат „Ислямска държава“ и дом на около 300 000 души, сега е свободна, но много от жителите й се опитват да напуснат. Тези с имот се опитват да го продадат, за да спестят за пътуването до Турция. Тези без пари се борят да се справят. А най-малко 3000 души са напуснали Ракка и са заминали към Турция през 2021 г., според съпредседателя на гражданския съвет на града Мохамед Нур. Техните причини обхващат целия спектър на следвоенния живот в Сирия, една от най-сложните конфликтни зони в света. Те включват икономически колапс и широко разпространена безработица след една от най-тежките години на суша, както и страхове от завръщане на ИД и разпространение на престъпни банди. Освен това е наличен задаващият се призрак на конфликт между съперничещи сили, които контролират различни части на Северна Сирия, включително Турция, Русия и сирийските правителствени сили.
На пръв поглед бавното възстановяване на града от управлението на ИД е очевидно. Кафенетата и ресторантите са пълни с посетители. Водените от кюрдите сили стоят на стража на всяко голямо кръстовище.
Но бедността е силно осезаема в по-голямата част от арабския град, управляван от подкрепяни от САЩ кюрдски сили. Хората се редят на опашка за основни стоки като хляб. Безработни млади мъже седят наоколо. Водата и електричеството са ограничени. Мнозина живеят сред бомбардирани руини. Местните власти казват, че поне 30% от града остава разрушен.
Бедността и безработицата тикат младите мъже в прегръдките на „Ислямска държава“. Кюрдските следователи твърдят, че новите новобранци на ИД, заловени миналия месец, са били привлечени с пари. В същото време ръководената от кюрдите градска администрация получи заявления от 27 000 търсещи работа миналата година, но нямаше работа.
Милхем Дахер, 35-годишен инженер, е в процес на продажба на дома, бизнеса и имотите си, за да плати на контрабандист, за да отведе него и осемчленното му семейство в Турция, ключов маршрут за сирийските мигранти, опитващи се да се сдобият с убежище в Европа. Той смята да напусне, веднага щом има достатъчно пари.
Дахер е оцелял в неотдавнашната насилствена история на Ракка, включително избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г. и превземането през 2014 г. от бойци на ИД, които превърнаха града в столица на своя халифат, обхващащ части от Сирия и Ирак. Водена от САЩ коалиция хвърли хиляди бомби върху някога оживения град, за да прогони ИД, освобождавайки го през 2017 г. Ислямска държава загуби последния си териториален опорен пункт в Сирия през 2019 г.
Дахер излезе от тъмната глава, готов да инвестира, но каза, че е изправен пред много препятствия, включително липса на ресурси и експортни пазари. Той обясни:
„Ако продавате на местните жители, това няма да генерира печалба.“
За първия си проект Дахер купува семена за отглеждане на зеленчуци. Когато идва време за прибиране на реколтата, търговците не са заинтересовани да плащат исканата цена. Той закупува камиони за вдигане на развалини на фона на усилията за реконструкция. Но качеството на превозните средства бързо се влошава в резултат на лошото гориво на пазара и липсата на материали за поддръжка. Фабрика за картофени чипове и компания за интернет услуги също са сред неуспешните му стъпки. Накрая Дахер купува добитък, но опустошителна суша води до недостиг на храна за животните. Говедата му умират. Сега мъжът разпродава това, което е останало от тези пропаднали бизнеси, за да започне нов живот. Той се нуждае от 10 000 долара.
В Ракка наличието на пари също може да бъде проблем, тъй като отвличанията срещу откуп се увеличават. Предприемачът на недвижими имоти Имам ал-Хасан, 37-годишен, беше отведен от дома си и задържан в продължение на дни от нападатели във военни облекла. За да осигури освобождаването му, той плати 400 000 долара, пари, принадлежащи на него и на търговци, които му повериха спестяванията си. Той се оплака на местните власти, но каза, че нищо не е направено. Месец след изпитанието все още се виждат синини по лицето и краката. Ал-Хасан също продава дома и вещите си. Той е искрен:
„Тук не ми остана нищо.“
Двама от роднините на Ал-Хасан, които напускат града през септември и наскоро са пристигнали в Европа, споделиха, че освен икономическата несигурност, заплахата от още насилие ги е накарала да напуснат. 27-годишният Ибрахим пък разказва:
„Всеки момент ситуацията може да избухне, как мога да остана там.“
Той и Мохамед, на 41 години, говориха при условие, че се използват само собствените им имена, позовавайки се на опасения за сигурността на техните жени и деца, които все още живеят в града. Подобно на много други, тяхното пътуване от Североизточна Сирия до Европа започна през тунели покрай град Рас ал-Айн, който се намира на границата с Турция. Контрабандистът е таксувал с по 2000 долара на човек. Оттам пътят към Европа беше изпълнен с риск.
Ибрахим пристига в Германия миналата седмица след тежко пътуване, започнало в Беларус. Мохамед извървява коварни мили, преди да потегли за Гърция с лодка. Той се озовава в Холандия през октомври. Мохамед пък чака шанс да доведе семейството си от Ракка в Европа, каза самият той в телефонно интервю. Засега е без работа.
Обратно в Ракка, 70-годишната Рим ал-Ани приготвя чай за двама. Синът ѝ е единственото от четирите деца, които са останали в Сирия. Другите са се установили по целия свят. Стълбите, водещи към апартамента им, са изпъстрени с дупки от куршуми, останки от битки, които са за изхвърляне на ИД. Таваните са овъглени от дим. Жената е свикнала с тиха къща.
„Липсват ми“, каза тя за децата си.
Наблизо, на площад „Наим“, възрастният Дандер казва, че едва свързва двата края, преживявайки с бързо намаляващата си пенсия от предишната си държавна работа. Трите му деца са с университетски дипломи по инженерство и литература, а едното е било учител, сподели мъжът. Но никой не успява да си намери работа. Иска му се да има пари, за да им помогне да си тръгнат. Той добавя:
„Прекарвам всеки ден в мислене как да се измъкна.“
