Западът демонстрира, че е готов да се насочи към огромната енергийна индустрия на Русия дори с риск да навреди на себе си, след като вчера Москва разпореди на военните си сили да навлязат в части от Източна Украйна. Германия заяви, че замразява процеса по сертифицирането на газопровода „Северен поток 2“ след действията на Москва в Източна Украйна, предприети в понеделник.
„С оглед на последните събития трябва да преоценим ситуацията и по отношение на „Северен поток 2“. Звучи много технократски, но това е необходимата административна стъпка, за да се спре сертифицирането на газопровода.„, заяви канцлерът Олаф Шолц в Берлин.
750-километровият тръбопровод беше завършен през септември, но все още не е получил окончателно сертифициране от германските регулаторни органи. Без тази стъпка природният газ не може да потече по газопровода през Балтийско море от Русия до Германия. САЩ, Обединеното кралство, Украйна и няколко държави от ЕС се противопоставят на газопровода още от обявяването му през 2015 г., като предупреждават, че проектът ще увеличи влиянието на Москва в Европа. „Северен поток 2“ може да доставя 55 милиарда кубически метра газ годишно. Това е повече от 50% от годишното потребление на Германия, като може да донесе печалба от 15 милиарда долара на „Газпром“, руската държавна компания, която контролира газопровода.
Като най-голям клиент на газ от Русия, Германия се опитваше да държи „Северен поток 2“ извън световната политика. За Берлин обаче става все по-трудно да защитава проекта, тъй като съюзниците му обсъждат как да накажат Москва, ако тя разпореди инвазия в Украйна. Решението на руския президент Владимир Путин да разпореди на военните сили да навлязат в Източна Украйна несъмнено постави германското правителство в трудно положение. Представители на САЩ ясно заявиха, че в случай на руска инвазия ще предприемат спешни действия за спиране на „Северен поток 2“, като не посочиха конкретни мерки как ще се случи това.
Компанията „Газпром“ е единственият акционер в „Северен поток 2“, но 50% от финансирането е осигурено от пет европейски енергийни компании, включително германските „Wintershall“ и „Uniper“. Другите финансови поддръжници са компанията „Shell“, френската компания „Engie“ и австрийският гигант „OMV“.
Цените на газа се покачват. Какво се очаква?
Енергетиката е основен политически въпрос в Централна и Източна Европа, където доставките на газ от Русия играят съществена роля за производството на електроенергия и отоплението на домовете на гражданите. Тази зима цените на природния газ в Европа отбелязаха нови рекорди, а конфликтът в Украйна може да доведе до още по-големи загуби за потребителите.
Вчера референтната цена на природния газ за доставка в Европа през следващия месец се повиши до около 79 евро за мегаватчас, в сравнение със 71,50 евро – стойността, отчетена в понеделник, сочат данни на „Independent Commodity Intelligence Services“. Цените все пак се понижиха от рекордните стойности, достигнати малко преди Коледа. Въпреки това те остават значително по-високи спрямо същия период от преди една година, когато газът се търгуваше за 16,30 евро за мегаватчас.
Според анализатори споровете, свързани с проекта „Северен поток 2“, не би трябвало да променят драстично перспективите за цените през тази зима. Очакваше се газопроводът да бъде пуснат в експлоатация едва през втората половина на годината, припомня Том Марцец-Мансер, ръководител на отдела за анализ на природния газ в ICIS. Въпреки това Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, предупреди след изявлението на Германия, че цените в Европа ще скочат.
Според Хенинг Глойщайн, който е начело на отдел „Енергетика, климат и ресурси“ в „Eurasia Group“, сега Европа е в по-добра позиция, отколкото преди няколко месеца, след като през януари и началото на февруари увеличи вноса на втечнен природен газ. Времето тогава също е било сравнително меко с обичайното за този период от годината. И все пак много зависи от това какво ще се случи оттук нататък. Втечненият природен газ от САЩ и Катар ще помогне на блока да се справи с евентуални прекъсвания на газовите потоци през Украйна, които представляват около 10% от общите доставки за Европейския съюз, ако дейността на тръбопроводите бъде прекъсната заради политическо напрежение. Трябва да се има предвид обаче, че ако Москва, която вече е намалила износа си на газ за Европа, реши да го намали още повече в отговор на западните санкции, това може да доведе до драматично изостряне на ситуацията.
„Ако Русия спре да изпраща газ за Европа, няма достатъчно втечнен природен газ, за да се справим с това.„, твърди Глойщайн. Той обясни още, че засега не се очаква Русия да предприеме такава драстична стъпка, тъй като това би навредило и на „Газпром“, но все пак тя остава възможна предвид неотдавнашната нападателна позиция на Путин.
