Значително се е увеличил броят на ухапаните от кърлежи в цялата страна спрямо миналата година, алармират експертите. Те прогнозират още по-голяма вълна на пострадали покрай Черешова задушница (15 юни), тъй като гробищните паркове са едни от местата с най-много кърлежи.
Паразитите най-често се срещат в парковете и в междублоковите пространства. Сред причините за тяхното повишение, са характерни биологични процеси, недостатъчни мерки за превенция, както и наличието на немалък брой бездомни кучета, които ги разнасят навсякъде, наред с гризачите и птиците, пише „24 часа“.
Май е сред пиковите месеци за кърлежите, но студеното време и валежите в началото на пролетта забавиха появата им. Избуялата растителност, високите треви и храсти, както и влажното и топло време сега обаче създават идеални условия за тях.
Всеки ден между 70 и 80 души носят кърлеж за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести, съобщи директорът му проф. Тодор Кантарджиев. Освен лаймска болест, смучещите кръв паразити са основни преносители на други бактериални инфекции като ерлихиоза, анаплазмоза и марсилска (средиземноморска) треска. По думите на медиците – заразяват се обаче само между 1 и 3% от изследваните ухапани.
От столичната регионална здравна инспекция признаха, че има забавяне в обществената поръчка за фирма, която да обработи тревните площи в София срещу кърлежи, тъй като договорът с последната е приключил в края на миналата година. Въпреки това пръсканията в 24 от 25-те общините в столицата са започнали навреме – в началото на април. На един от районните кметове е съставен акт за неизпълнение на предписанията, но от здравната инспекция отказаха да посочат в коя част на столицата е имало проблем.
В столицата вече е пръскано два пъти, като за момента са обработени парковете и градините. Поетапно пръскания се правят и на междублоковите пространства и градинки в отделните райони. Преди 15 юни ще се минат и всички гробищни паркове. Препаратите започват да действат още на втория час и е с продължителност 24 часа. Ефективността им е доказана, но не е 100-процентова, тъй като яйцата на кърлежите не се повлияват от отровите.
При дъжд в рамките на няколко часа след обработката, използваните препарати се отмиват и отиват в почвата.
Специалистите припомнят, че обикновено кърлежите търсят тънка кожа по сгъвките, където попадат по-лесно. Традиционно неокосените места и сухата растителност трябва да се избягват, но в следващия месец заради кърлежите това е още по-препоръчително. При излет, а и превантивно, да се използват репеленти.
„Кърлеж се вади, като се хваща най-близо до кожата – там, където е хоботчето му, и се дърпа вертикално нагоре. Не трябва да се върти, но ако хоботчето се скъса, трябва да се извади с чиста игла. Най-добре е да се ползват медицински ръкавици, а след изваждането на кърлежа да се дезинфекцират ръцете, както и мястото, където е бил кърлежът“, съветва проф. Кантарджиев и добави, че препоръчителен метод е да се използва специален инструмент, който може да се купи от аптека, или пък много тънка пинсета.
По думите му най-сигурно е пострадалият да посети лечебно заведение. Почти винаги 2-3 дни мястото, където е било ухапването, остава зачервено – това е нормална реакция на организма.
Кърлежът може да се занесе в лабораторията на НЦЗПБ за първоначално изследване дали е преносител на зараза, или не, а минимум 20 дни по-късно е добре да се направи и кръвен тест на ухапания.