Сирни Заговезни или Прощална неделя се чества 49 дена преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Исус Христос.
По време на Сирни Заговезни, не се яде месо, а само яйца, масло и сирене. Цялата неделя е посветена на веселби и развлечения. Последната неделя преди Великия пост, се нарича още Прощална неделя, защото този ден се прекарва в посещения, при което по-младите искат прошка от по-старите, на които целуват и ръка.
След вечеря се изпълнява българският старинен обичай „хамкане“. Над трапезата, от тавана се окача дълга връв, на която в долния край е вързано парче халва, варено яйце или сирене. Някой от по-старите завърта връвта и всеки член на семейството около трапезата се опитва да го хване с уста, без да ползва ръце. Веднага след това се гадае кой от присъстващите ще живее дълго. Пепелта от изгорялата връв се запазва за лек през годината.
Заговезнишкият огън е основен елемент от празника. Това са обичаи свързани с прескачането му, играене на хоро около него и пеене на песни.
Млади момчета, които си правят стрели предварително и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове. Вечерта на Сирни Заговезни намазват краищата на стрелите с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има поне по една стрела, което е знак, че младата девойка е харесвана.
