Украинският президент Володимир Зеленски е като моралната съвест на Запада, като ежедневният му видеокоментар подчертава героизма на страната му в съпротивата срещу руската инвазия, която прерасна в убийствени атаки срещу цивилни граждани. Докато прави невъзможното да спре агонията на нацията си, Зеленски все по-често се сблъсква със суровата реалност на войната. Покачващите се цени на петрола също играят роля в основното уравнение на войната. Въпросът е ще унищожи ли западният натиск руската икономика и ще принуди ли Путин да се откаже от военните действия, преди Украйна и нейният народ да бъдат унищожени или принудени да избягат масово? И докога обществената позиция в САЩ и Европа ще се задържи твърда?
Прочувствените призиви на Зеленски просълзяват законодателите в САЩ и Европа по време на видеоразговори, събуждат Запада от дрямката му след Студената война и пленяват света с начина, по който лидерът се опитва да защити демокрацията. Той е антипод на жестокостта на Путин. Ако говорим за хора, които някога са променили света, то малцина са го направили толкова бързо, колкото Зеленски. В последното видеосъобщение в своята близо триседмична кампания, чрез която се опитва да вдъхнови нацията си, украинският държавен глава заяви, че напуска бункера, в който беше евакуиран, след което се появи предизвикателно в правителствения си кабинет, възхвалявайки смелостта на украинците, протестиращи срещу руските военни сили, пише „CNN“.
Ежедневните епизоди на този превърнал се в трагичен герой комик, разказващи за опита на Путин да унищожи Украйна, вляха нова сила в глобалните усилия за превръщането на Русия в държава парий, които се развиха по-бързо и по-далеч, отколкото някой очакваше. Зеленски на практика въвлече Запада в марионетна война срещу Москва, тъй като САЩ и съюзниците им доставят на Украйна противотанкови и противовъздушни ракети.
Международните санкции засегнаха сериозно руската икономика, тъй като доведоха до рекордно ниски нива на цената на рублата и нарушиха доставките на много стоки и услуги. В крайна сметка наложените санкции вероятно ще предизвикат сериозно недоволство срещу Путин в Русия и ще застрашат способността му да снабдява и укрепва войските си в Украйна. Олигарси от обкръжението на руския лидер, които притежават джетове, луксозни яхти и богатства, неотдавна бяха конфискувани от Запада в опит да се окаже натиск върху режима на руския лидер.
Близо 2 седмици след началото на инвазията въпросът за Запада е какви са възможностите за засилване на икономическото въздействие върху Русия, като същевременно се избягва паралелна военна ескалация. Все повече признаци показват, че при целия си героизъм Зеленски съвсем реално може да се сблъска с благоразумното желание на Запада да избегне задействането на най-лошия сценарий, който може да доведе до Трета световна война. Въпреки това той продължава да вярва в подкрепата на американския президент, като в интервю, дадено вчера, той заяви:
„Сигурен съм, че президентът може да направи повече. Сигурен съм, че може, и ми се иска да вярвам в това. Той е способен да го направи.„
Забраната за износ на енергия се сблъсква с проблеми в Европа
Друг обсъждан през последните дни вариант за затягане на примката около Владимир Путин е забраната за износ на руски петрол и газ. Парадоксално е, но санкциите, благодарение на които цените на петрола се покачват, изпращат повече пари в хазната на Москва, което й помага да води войната по-ефективно или поне да предотврати част от последиците от тези санкции. Затова идеята за забрана на покупките на руски петрол е много привлекателна за Вашингтон, особено след като през декември руският петрол представляваше по-малко от 2% от целия внос на петрол в САЩ.
Зеленски отправи своя призив за бойкот на руската енергия. По-рано вчера във видеообръщение той призова останалите нации да се откажат от петрола и петролните продукти от Русия с думите:
„Това може да се нарече ембарго. Или просто морал – когато откажеш да дадеш пари на един терорист.„
Призивът му обаче за момента изглежда твърде далечна стъпка за Европа, която е остро критикувана във Вашингтон заради дългогодишната си политика, която я направи зависима от руския газ и петрол и уязвима за изнудване от страна на Русия във времена на повишено международно напрежение. По повод на това германският канцлер Олаф Шолц постави граница или така наречената червена линия. Преди това новият лидер зарадва американските лидери с готовността си да промени десетилетната външна политика на Берлин, за да накаже руската инвазия в Украйна, включително като изпрати оръжия за нападение в зоната на конфликта и спре газопровода „Северен поток 2“.
Вчера обаче Шолц заяви, че руската енергия е от ключово значение за Европа. Унгария също заяви, че няма да подкрепи забрана за внос на руски петрол и газ. Понастоящем на Москва се падат 40% от нуждите на Европейския съюз от газ и 27% от вноса на петрол. В Конгреса е налице силна подкрепа за подготвяното в момента законодателство, което ще забрани вноса на петрол от Русия в САЩ, но всяко едностранно действие вероятно ще бъде донякъде символично, освен ако Европа не се присъедини към него.
Директното налагане на санкции върху руския петрол може да се окаже по-сериозен проблем, тъй като ще попречи на държавите по света да го използват, ако не искат да нарушат тези мерки. Наред с това, като се има предвид колко голям производител на петрол е Русия и колко зависима е Европа от нея, финансовите и политическите последици могат да бъдат катастрофални.
