Европа се чуди коя ще е следващата цел на Русия след Украйна

Някои европейски страни, които следят отблизо войната в Украйна, се опасяват, че може да са следващите мишени. Според западни представители най-уязвими могат да бъдат тези, които не са членове на НАТО или Европейския съюз и следователно са сами и незащитени, включително съседката на Украйна Молдова и съседката на Русия Грузия, и двете в миналото са били част от Съветския съюз, както и балканските държави Босна и Косово, предава „TheAPNews“.

Анализатори обаче предупреждават, че дори членове на НАТО като Естония, Латвия и Литва, които са на прага на Русия, както и Черна гора, могат да бъдат изложени на риск от пряка военна атака от страна на Москва или от опити за политическа дестабилизация. Михал Барановски, който е начело на варшавския офис на мозъчния тръст за обществена политика „German Marshall Fund“, твърди, че от самото начало Путин е заявил, че не става дума само за Украйна. Тъй като Украйна оказва твърда съпротива на продължаващата вече две седмици руска атака, Барановски смята, че засега не е ясно как Русия ще изпълни другите си цели.

Администрацията на Байдън е наясно със сериозните опасения в Източна и Централна Европа, че войната в Украйна може да е само прелюдия към по-мащабна атаки срещу бившите членки на Варшавския договор в опит да се възстанови регионалното господство на Москва. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел сподели, че „Русия няма да се ограничи само до Украйна„.

Анализ на ситуацията в различните региони показва:

Молдова

Подобно на съседката си Украйна, в бившата съветска република Молдова има сепаратистки бунт в източната част, в спорната територия, известна като Приднестровието, където са разположени 1500 руски военнослужещи. Въпреки че Молдова е неутрална във военно отношение и не планира да се присъедини към НАТО, тя официално подаде молба за членство в ЕС, когато започна руската инвазия, в опит да укрепи връзките си със Запада.

Страната с население от 2,6 милиона души е една от най-бедните нации в Европа, като до момента е приютила десетки хиляди украинци, избягали от войната. Инвазията в Украйна предизвика силна тревога в Молдова не само заради хуманитарната криза, но и поради опасенията, че Путин може да се опита да свърже сепаратистите на изток от река Днестър с Украйна чрез стратегическото пристанище на Украйна в Одеса.

Грузия

Войната между Русия и Грузия избухна през август 2008 г., когато грузинските правителствени войски се опитаха неуспешно да си върнат контрола над подкрепяната от Москва сепаратистка провинция Южна Осетия. В рамките на петдневни ожесточени военни действия Русия успя да разгроми грузинската армия, което доведе до смъртта на стотици военни и цивилни граждани. Впоследствие Русия призна Южна Осетия и друг сепаратистки регион Абхазия за независими държави и засили военното си присъствие там.

Правителството на западноориентираната Грузия осъди остро нахлуването на Русия в Украйна, но не прояви същата солидарност като Киев по време на грузинско-руската война. Неотдавна властите попречиха на стотици грузински доброволци да се присъединят към международната бригада, която се бори срещу Русия в Украйна.

Прибалтийските държави

В Латвия, Литва и Естония спомените за съветското управление са все още пресни. След нахлуването в Украйна НАТО бързо увеличи присъствието на военните си сили в източния фланг на съюзниците си, а Вашингтон обеща допълнителна подкрепа.

За жителите на балтийските страни, особено за тези, които са живели под съветски контрол, напрежението преди инвазията на 24 февруари напомня за масовите депортации и продължителното потисничество. Както е известно, трите страни са анексирани от Йосиф Сталин по време на Втората световна война и възвръщат независимостта си едва с разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Те се присъединиха към НАТО през 2004 г., което има гарантира военната защита на САЩ и техните западни съюзници. Те твърдят, че сега е наложително НАТО да демонстрира твърдост не само на думи, но и с решителни действия.

Балканите

За руските военни сили ще бъде трудно да достигнат Балканите, без да имат досег със силите на НАТО, разположени във всички съседни страни. Въпреки това Москва може да дестабилизира региона, както вече го прави, с помощта на Сърбия, свой съюзник, когото от години въоръжава с танкове, сложни системи за противовъздушна отбрана и военни самолети. Кремъл винаги е смятал региона за своя сфера на влияние, въпреки че той никога не е бил част от съветския блок.

Опустошителната гражданска война през 90-те години на миналия век доведе до смъртта на поне 120 000 души, както и до принудителното изселване на милиони души, останали без дом. Сърбия, най-голямата държава на Западните Балкани, често е обвинявана, че е започнала войната, като се е опитала да предотврати разпадането на ръководената от сърби Югославия с брутална сила – ход, наподобяващ сегашните усилия на Москва да привлече Украйна обратно в своята орбита с помощта на военна сила.

Миналата година руското посолство в босненската столица Сараево предупреди, че ако Босна предприеме стъпки към присъединяване към НАТО, руската страна ще реагира остро на този враждебен акт. Тогава Русия заяви още, че присъединяването към НАТО ще принуди Босна да заеме страна във „военно-политическата конфронтация„. Мироопазващите сили на ЕС в Босна обявиха, че е било извършено мобилизиране на около 500 допълнителни военнослужещи в страната, като се позоваха на влошаването на сигурността в международен план, което може да доведе до разрастване на нестабилността.

Косово, което се отдели от Сърбия през 1999 г. след въздушна война на НАТО срещу сръбските войски, поиска от САЩ да създаде постоянна военна база в страната и да ускори интеграцията ѝ в НАТО след инвазията на Русия в Украйна. Декларацията за независимост на Косово от 2008 г. е призната от повече от 100 държави, предимно западни, но не и от Русия и Сърбия.

Черна гора, бивш съюзник, който обърна гръб на Русия, за да се присъедини към НАТО през 2017 г., наложи санкции на Москва заради войната в Украйна и смята себе си за следващата в Западните Балкани, която ще се присъедини към ЕС. Страната е разделена на привърженици на прозападната политика и на просръбски и проруски лагери, което често изостря напрежението сред населението. Русия неколкократно предупреди прозападния президент на Черна гора Мило Джуканович, който присъедини малката адриатическа държава към НАТО, че този ход е незаконен и без съгласието на всички черногорци. Все пак Русия може би се надява да подобри връзките си с Черна гора, за да засили присъствието си в Средиземноморието.