Приоритетите се сменят много сериозно. Доскоро акцентът падаше върху справянето с климатичните промени за европейския Зелен пакт. Сега обаче в центъра попадат аспектите за енергийната сигурност и конкурентоспособността на европейската индустрия.
Темата коментира програмният директор в Центъра за изследване на демокрацията програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.
Пред „БНР“ той уточни, че различните държави имат различни перспективи. Много страни от Източна Европа, в това число и Германия, имат по-въздържана позиция, тъй като са доста зависими от енергийните ресурси на руската страна.
Цялостно обаче, смята Стефанов, ЕС върви към „откъсване“ от тази зависимост и това става факт както през вътрешно преразпределение на европейския пазар, така и през по-сериозен ангажимент за доставки от САЩ.
Директорът е на мнение, че България е сравнително малък потребител на газ. За разлика от 2009 г., когато страната ни нямаше как да получи допълнително от синьото гориво, сега потреблението би могло да бъде заместено.
Държавата ни се намира в особено положение що се отнася до нефта. Не е зле да се мисли и за „алтернативи в доставките на ядрено гориво, от години се разработват такива сценарии“.
До момента за България остава най-неотложен въпросът за транзитните газопроводи и по-конкретно дали при ще се стигне до тяхното спиране, ако напрежението в Украйна ескалира още повече.
„Страните в Европа, ако искат да видят спадащи цени в бъдеще време, ще трябва да засилят инвестициите в алтернативни енергийни източници, възобновяема енергия“, смята Руслан Стефанов.
По негови думи няма как този преход да бъде осъществен без помощта на Индия и Китай. Именно тази тема ще бъде следващата, която ще излезе на дневен ред след войната в Украйна.
