Мъж от Шанхай споделя, че в края на миналата седмица 73-годишният му баща е изразил загриженост, че може да изпита недостиг на хранителни запаси заради пандемията от COVID-19. Сега тези опасения, наред с редица други, изведнъж са се превърнали в реалност. Възрастният мъж му е написал:
„Ще свършат след няколко дни, ако скоро не получим помощ от правителството. Все още има ориз и бисквити, както и много кафе.“
Това е изненадващо разкритие за мрачната действителност в най-големия китайски град и финансов център. Разкритието е направено от представител на поколението, преживяло Големия глад и бурната Културна революция, отнела живота на милиони хора през първите няколко десетилетия на Народната република, основана през 1949 г. от комунистическия революционер Мао Дзъдун. Дори през най-мрачните години в Китай жителите на Шанхай, за разлика от много други хора, живеещи в провинцията, са имали късмета да не се страхуват от гладна смърт.
Сега, когато ограничителните мерки, въведени заради коронавируса, стават все по-драконовски, една някога почти немислима тема ужасява жителите на града и извън него повече от всичко друго – хората гладуват в Шанхай през 2022 г. Самите власти признават, че недостигът на храна е до предизвикан най-вече от човешки грешки, а именно липса на правилно планиране и добра координация. Въпреки честите обещания от страна на управляващите, държавната помощ е ненадеждна в много части на града, включително в един от жилищните комплекси в североизточен Шанхай, където живеят много пенсионери. Възрастните хора в повечето случаи не успяват да си набавят доставки чрез онлайн покупки на едро, което в момента на практика е единственият начин да се купи нещо в Шанхай поради сравнително малкото им търсене и липсата на технологична грамотност.
Безсрочен локдаун
Преди април, тази година, повечето от 25-те милиона жители на Шанхай не се притесняваха за физическото си оцеляване. През последните 2 години градът затвърди статута си на най-важната международна врата към Китай, както за хора, така и за стоки. Властите се гордееха с по-целенасочения си и снизходителен подход, насочен към ограничаването на вируса, въпреки строгата политика на Пекин за нулево разпространение на COVID-19. Тъй като Шанхай избягваше провеждането на масово тестване и приемаше по-малко рестриктивни мерки за карантина, някога той изглеждаше като потенциален модел за подражание за цялата страна, тъй като останалата част от света до голяма степен беше избрала да живее с вируса, наблягайки на задължителната ваксинация. След това се появи силно заразният щам „Омикрон“, който бързо се разпространи сред жителите на града и зарази повече от 390 000 души от март насам, според правителствената статистика. След като многократно отричаха, че градът ще бъде затворен, от полицията дори обявиха, че ще разследват хората, които разпространяват слухове онлайн.
В края на март обаче властите в Шанхай внезапно промениха нагласата си и в началото на април въведоха строг ограничителен режим на територията на целия метрополис. Първоначално правителството го обяви като четиридневна „временна пауза„, твърдейки, че незабавно ще бъде тествано цялото население, ще се изолират положителните случаи и след това градът ще се върне към обичайния си ритъм на живот. В резултат на това много жители прецениха, че не е необходимо да се презапасяват със стоки от първа необходимост.
Понастоящем, за първи път от много време насам милиони хора в Шанхай – млади и стари, богати и бедни, либерали и консерватори, изглеждат обединени от нарастващия си гняв. Въпреки яростните усилия на цензурата да изтрие всички следи от лоши новини, потребителите на социалните медии продължават да разказват и да публикуват отново сърцераздирателни истории, като изглеждат все по-отвратени от силно режисираните изображения в държавните медии, показващи организиран и ефективно въведен локдаун.
Сред местните жители почти всеки има лична история, която да сподели за хаоса и мизерията, в която се намира, а именно, че им се налага да се промъкват в тъмното, за да разменят малко храна със съседите си, да бъдат принудително карантинирани в набързо построена изолационна стая с течащ покрив и преливащи тоалетни, както и че чуват стенанията на възрастна жена от съседния блок, чиито деца не са могли да видят за последен път току-що починалия си баща.