Днес отбелязваме 146 години от Априлското въстание. На 20 април 1876 година в Копривщица то избухва, благодарение на което на картата на Европа се е появила нашата страна – България.
Решението за въстанието е било взето от Гюргевския революционен комитет. По това време българските земи са били разделени на пет революционни окръга – първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски. Подготовката е била само няколко месеца, обяснявайки неуспеха на бойното поле. То е избухнало преждевременно на 20 април, при опит да бъде заловен Тодор Каблешков. Тогава жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков е написал своето прословуто „Кърваво писмо“. То е било изпратено на Георги Бенковски в Панагюрище, където той обявява началото на въстанието.
Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка у нас, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема, разрешен с Руско-Турската Освободителна война.
Благодарение на саможертвата на героите дали живота си, днес има българска държава. Все пак основната цел на това въстание е появата на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде възможно, ако не беше Априлската епопея като най-върховната част на българското национално освободително движение.
