За журналиста Амер Матар десетгодишното търсене на изчезналия му по-малък брат му повлиява сериозно и променя посоката на живота му, който сега е посветен на проучване и документиране на престъпленията, извършени от групировката „Ислямска държава“ /ИД/ в Сирия.
Брат му, Мохамед Нур Матар, е изчезнал в северния сирийски град Ракка през 2013 г., докато е отразявал експлозия в щаба на терористичната група. На мястото на взрива е намерен изгорелият му фотоапарат, а скоро след това семейството му получава информация, че той е в затвор на ИД. Въпреки това оттогава до ден днешен няма и следа от него.
Младият мъж е сред хилядите хора, за които се смята, че са били заловени от „Ислямска държава“ – екстремистката групировка, която през 2014 г. завладя големи части от Сирия и Ирак, където създаде т. нар. ислямски халифат и в продължение на години жестоко тормозеше населението. Понастоящем хиляди хора все още са в неизвестност, а справедливото наказание на похитителите им остава непостижима цел. Семействата на изчезналите се чувстват изоставени от един свят, който до голяма степен е продължил напред, докато те се борят сами да разберат подробности за съдбата на своите близки.
Международната неправителствена организация, известна под името „Център за правосъдие и отчетност“, твърди, че между 2013 и 2017 г., когато ИД е владеела голяма част от Северна и Източна Сирия, нейните членове са задържали хиляди невинни хора, които все още са в неизвестност и чиито семейства продължават да живеят в скръб и несигурност. В доклада си, озаглавен „Откриване на надеждата: търсене на изчезналите жертви на ИДИЛ“, организацията разкрива, че приблизително 6000 тела са били ексхумирани от десетки масови гробове, изкопани от ИД в Североизточна Сирия, а други са извадени от сгради, разрушени от въздушните удари на водената от САЩ коалиция по време на военната кампания, която в крайна сметка доведе до унищожаването на ИД.
Във въпросния доклад за пръв път е документирана огромната мрежа от места за задържане, които са били в основата на отвличанията, извършени от ИД. Различните крила на апарата за сигурност на терористичната организация редовно използват тази мрежа, която се състои от 152 полицейски участъка, тренировъчни лагери и тайни затвори за сигурност, за да задържат отвлечени цивилни лица и членове на съперничещи си въоръжени групировки, като в някои случаи това се прави преди да се издадат смъртни присъди или да ги екзекутират по бързата процедура.
Амер Матар, който сега живее в Берлин с родителите и братята и сестрите си, разказва, че в един момент им е било казано, че Мохамед Нур е задържан в затвор в града. Някои от бившите затворници, които са го виждали там, са предоставили лични данни, които са известни само на семейството. Въпреки това от 2014 г. насам семейството губи всякакви доказателства, че изчезналия мъж е жив. През последните години Амер Матар е пътувал до Сирия няколко пъти, за да се опита да получи информация за брат си, като дори е посетил масови гробове, докато са изнасяли телата, заровени там. Международната комисия за безследно изчезналите лица е започнала да събира ДНК проби от семействата на изчезналите, но това става бавно, като журналистът споделя, че семейството му все още не е дало проби.
В качеството си на журналист, преди няколко години Матар започнал да събира хиляди документи на ИД и 3D снимки на центрове за задържане на ИД. Сега той работи с активисти от Сирия, Ирак, Германия, Франция, Япония и САЩ, за да създаде виртуален музей, посветен на зверствата на екстремистите. Запитан дали семейството му има надежда, че ще открие изчезналия му брат, Матар отговаря, че „най-трудният въпрос“ е този за надеждата. Той твърди, че понякога губи надежда, защото логиката му казва, че такава няма.
