Днес министър-председателят на Шри Ланка Махинда Раджапакса обяви, че подава оставка след седмици на бурни граждански протести с искане той и брат му /президентът/ да се оттеглят от постовете си заради най-тежката икономическа криза в страната от десетилетия насам. Раджапакса съобщи в профила си в Twitter, че е депозирал оставката си до президента Готабая Раджапакса. Кабинетът на държавния глава все още не е дал официално изявление за това решение.
Оставката беше обявена, след като преди това властите мобилизираха въоръжени войски в столицата Коломбо, тъй като по-рано днес беше извършена атака от страна на поддръжници на правителството срещу протестиращи, които са били на лагер пред офисите на президента и министър-председателя. Проявата на насилие предизвика ожесточен гняв, който се разрасна бързо в много части на страната.
Служители на реда твърдят, че протестиращите са издирвали привърженици на Раджапакса и са ги нападали. Автобусите, превозващи поддръжници от сутрешната среща, са били блокирани и нападнати. Къщите на някои министри и политици, подкрепящи премиера, също са били щурмувани, а някои от тях подпалени.
Понастоящем островната държава, която се намира в Индийския океан, е на ръба на фалита и е спряла временно плащанията по чуждестранните си заеми. В продължение на няколко месеца жителите на Шри Ланка се редят на дълги опашки, за да си купят гориво, газ за готвене, храна и лекарства, които са в оскъдни количества и пристигат главно от чужбина. Недостигът на пари в брой също така възпрепятства вноса на суровини за производството и влошава инфлацията. Тъй като цените на петрола се покачват заради конфликта между Русия и Украйна, запасите от гориво в Шри Ланка са на изчерпване.
Властите обявиха прекъсване на електрозахранването в цялата страна, тъй като не могат да доставят достатъчно гориво за електроцентралите. Икономическите проблеми тласнаха страната към политическа криза, като правителството е изправено пред широкомащабни протести и вот на недоверие в парламента. По-рано днес профсъюзите също призоваха за всеобща стачка, докато президентът и останалите членове на управляващото му семейство не напуснат постовете си.
До момента президентът отказва да подаде оставка и парламентът трябва да премине през труден процес, ако се опита да го отстрани. Оставката на министър-председателя на практика означава, че целият кабинет е разпуснат. По-рано днес поддръжници на министър-председателя се събраха в кабинета му, призовавайки го да пренебрегне искането на протестиращите да се оттегли. По време на срещата Раджапакса се обърна към тях с думите, че е свикнал с протести и бунтове и няма да избяга от предизвикателствата.
След края на срещата привържениците се отправиха към официалната резиденция на министър-председателя, където от няколко дни се провеждат демонстрации на протестиращите. Там те нападнаха протестиращите с дървени и железни пръти, събориха палатките им и ги запалиха. Нападението беше извършено въпреки извънредното положение, обявено от президента миналия петък, което му дава широки правомощия за борба с безредиците. След като разруши протестната площадка срещу резиденцията на министър-председателя, тълпата се отправи към входа на президентския кабинет, където недоволни граждани бяха издигнали импровизиран лагер през последния месец.
Силите на реда за борба с масовите безредици разполагаха с гранатомети със сълзотворен газ и няколко водни оръдия, но в крайна сметка не ги използваха и тълпите успяха да пробият няколко бариери и да тръгнат към кабинета на президента, където нападнаха протестиращите и подпалиха лагерите им. По-късно полицията използва сълзотворен газ и водно оръдие на мястото на протеста, но това се оказа не достатъчно ефективно, за да овладее тълпата. Протестиращите отвърнаха на удара, след като полицията не направи почти нищо, за да спре тълпите.
Насилствената проява беше извършена в момент, когато протестиращите отбелязват 31-ия ден на демонстрации на недоволство пред кабинета на президента. Те настояват президентът и други влиятелни членове на семейство Раджапакса да се оттеглят от властта. Подобни протести се разпространиха и в други населени места, като гражданите организираха лагери и в други градове в страната.
Тази година Шри Ланка трябва да плати 7 млрд. долара от външния си дълг, като до 2026 г. е предвидено погасяването на близо 25 млрд. долара. Общият размер на външния й дълг е 51 млрд. долара. Финансовият министър обяви по-рано тази седмица, че използваемите чуждестранни резерви на страната са спаднали под 50 милиона долара. Шри Ланка обяви, че е провела дискусии с Международния валутен фонд за получаване на незабавна финансова помощ, както и на дългосрочен спасителен план, но ѝ е било отговорено, че напредъкът по този въпрос ще зависи от преговорите с кредиторите за преструктуриране на дълга. Всеки такъв дългосрочен спасителен план ще отнеме поне шест месеца, за да се реализира.
