След началото на инвазията на Русия в Украйна светът „преминава през мрачен час в общата си история„, заяви президентът на САЩ Джо Байдън по време на среща на върха с ключови азиатски съюзници. По негови думи войната вече се е превърнала в „глобален проблем„, който подчертава важността на опазването на международния ред. Японският министър-председател Фумио Кишида също повтори думите на американския лидер, като заяви, че подобна инвазия не бива да се случва и в Азия, предават световните агенции.
Джо Байдън се срещна с лидерите на Япония, Австралия и Индия в Токио по време на първото си посещение в Азия от началото на встъпването си в длъжност като президент. Четирите държави, известни под общото название „Четворката“, обсъдиха проблеми в областта на сигурността и икономиката, включително нарастващото влияние на Китай в региона, както и различията в подхода им по отношение на руската инвазия.
Коментарите на държавния глава на САЩ бяха отправени само ден, след като той предупреди Китай, че „флиртува с опасността“ по отношение на Тайван, като обеща да защити Тайван с военна сила, ако Китай го нападне. Тази негова позиция очевидно противоречи на дългогодишната политика на САЩ по въпроса. По време на встъпителната си реч на срещата на върха Байдън заяви, че целта на срещата е противопоставяне на „демокрации срещу автокрации“, затова лидерите трябва да направят всичко възможно, за да гарантират, че ще постигнат резултати. Според него войната в Украйна ще засегне всички части на света, тъй като руската блокада на украинския износ на зърно задълбочава световната продоволствена криза.
Байдън обеща, че САЩ ще си сътрудничат със съюзниците си, за да ръководят глобалната реакция на действията на Русия, като потвърди ангажимента на страната му да защитава международния ред и суверенитет, независимо от това къде по света те са нарушени. Наред с това, той увери останалите лидери, че САЩ ще остане „силен и траен партньор“ в Индо-тихоокеанския регион.
Макар че лидерите на четирите държави се стремят да представят единен фронт на действие, определено съществуват различия. Индия е единственият член на „Четворката“, който до момента се въздържа от директни критики към Русия относно инвазията. Във встъпителните си думи по време на срещата на върха, открито днес, индийският премиер Нарендра Моди не повдигна този въпрос. Междувременно новият министър-председател на Австралия Антъни Албанезе подчерта ангажимента на страната си към регионалната сигурност и изменението на климата.
Каква е нагласата в „Четворката“ и защо Китай буди безпокойство?
Групата от четири държави, известна като „Четворката“ започна да функционира като свободна група след цунамито в Индийския океан през 2004 г., когато те взеха решение да се обединят, за да предоставят хуманитарна помощ на засегнатите местни райони. След това групата не извършваше никаква дейност за дълъг период от време, след което заседанията бяха възстановени през 2017 г. Оттогава насам обаче висшите лидери се събират за среща на върха за четвърти път. Те вече се срещнаха веднъж във Вашингтон през септември миналата година и два пъти виртуално в рамките на по-малко от две години.
Анализаторите твърдят, че постоянното влошаване на двустранните връзки на всяка от страните от „Четворката“ с Китай през последните няколко години определено е дало по-голям тласък на съюза. Причина за това е нарастването на претенциите на Китай в региона, наред с продължаващите спорове между Китай и други няколко държави относно морски територии и конфликта за сухопътните граници с Индия.
Вчера Байдън представи Индо-тихоокеанската икономическа рамка за просперитет – нов търговски пакт, оглавен от САЩ, който има за цел да насърчи регионалния растеж. В него участват 13 държави, предимно от Азия. Министърът на търговията на САЩ Джина Реймондо нарече този ход „важна повратна точка във възстановяването на икономическото лидерство на САЩ в региона„, която ще предостави на страните „алтернатива на подхода на Китай“. Високопоставените лица заявиха, че пактът ще определи нови стандарти в областта на търговията, веригите за доставки, чистата енергия и инфраструктурата, както и в областта на данъчното облагане и борбата с корупцията.